Пактът „Касандра“

Но при всичките лекарства и ваксини, които разпространяваше сред здравните работници в Третия свят, „Бауер-Зермат“ имаше и тъмна страна, за която скъпо платените рекламни агенти и лъскавите брошури на компанията никога не споменаваха. През Първата световна война тя бе разработила особено вредна разновидност на иприта, която бе причинила бавната смърт на хиляди войници на съюзниците. Четвърт век по-късно фирмата снабдяваше германски компании с някои химикали, които после се смесваха и така се създаваше газът за камерите в лагерите на смъртта из цяла Източна Европа. Тя следеше отблизо зловещите експерименти на д-р Йозеф Менгеле и други нацистки лекари. В края на войната, когато други престъпници и техните съучастници бяха осъдени и обесени, „Бауер-Зермат“ се премести в Швейцария и под прикритието на анонимността спокойно продължи медицинските изследвания, започнати от нацистите. Собствениците и ръководните кадри на компанията твърдяха, че нямат представа какво става с техните продукти, след като напуснат границите на страната.

През втората половина на XX век д-р Карл Бауер не само запази мястото на семейната фирма в челните редици на законните фармацевтични изследвания, но разшири тайната й програма с разработване на биохимически оръжия. Подобно на скакалец, той нападаше най-плодородните полета: Либия на Кадафи, Ирак на Хюсеин, племенните диктатури в Африка и непотистките режими в Югоизточна Азия. Бауер предоставяше най-добрите учени и най-модерното оборудване, а в замяна беше щедро обсипван с пари, които по компютърен път отиваха право в трезорите под Цюрих.

В същото време поддържаше и засилваше контактите си с военните както в Съединените Щати, така и в Русия. Прозорлив анализатор на глобалната политическа ситуация, Бауер успя да предвиди разпадането на Съветския съюз и неизбежния упадък на нова Русия, която се бореше за демокрация. Когато се сблъскаха двете тенденции — на руската безпътица и американското надмощие, той пусна въдицата.

Бауер пристъпи, за да поздрави посетителите си.

— Господа.

Тримата мъже си стиснаха ръцете, после тръгнаха заедно към двуетажната сграда в колониален стил, където се намираше щабът. От двете страни на изисканото фоайе, облицовано с дървена ламперия, бяха кабинетите на грижливо подбраните служители на Бауер, които се грижеха за административните дела на базата. По-нататък започваха тесните помещения, където с пот на чело се трудеха помощниците на учените. Те записваха данните от лабораторните експерименти. В дъното имаше два асансьора. Единият беше скрит зад врата, която можеше да се отвори само с кодова карта. Асансьорът беше високоскоростен и свързваше подземните лаборатории с щаба. Вторият асансьор имаше месингови решетки и приличаше на клетка за птици. Тримата мъже влязоха в него и за няколко секунди се озоваха в личния офис на Бауер, който заемаше целия втори етаж.

Помещението вероятно бе принадлежало на колониален губернатор от XIX век. Старинни ориенталски килими красяха полирания дървен паркет; по стените бяха наредени махагонови лавици за книги и статуетки от южното крайбрежие на Тихия океан. Масивното бюро на Бауер стоеше пред прозорците, които стигаха от тавана до пода. През тях се виждаше цялата база и океанът под скалите, чак до почернелите от лава поля в далечината.

— Направил си някои подобрения от последното ми посещение.

— По-късно ще ти покажа стаите на персонала, работните кабинети и местата за почивка — отговори Бауер. — Животът тук е като на нефтена платформа: моите хора почиват веднъж месечно, и то само по три дни. Удобствата, които предлагам тук, си струват.

— Колкото до отпуските — заговори Ричардсън, — как пускаш хората да излизат оттук?

Бауер тихо се изсмя.

— Не ги пускам, генерале. Изпращаме ги в луксозен курорт. Там ги следи охрана, но те не забелязват това.

— От една златна клетка в друга — отбеляза Прайс.

Бауер сви рамене.

— Досега никой не се е оплакал.

— Като знам колко им плащаш, не се учудвам — каза Прайс.

Бауер се приближи до количката с напитки.

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

Ричардсън и Прайс избраха пресен ананасов сок с лед. Бауер, както винаги, предпочете минерална вода.

След като седнаха, той зае мястото си зад бюрото.