Пактът „Касандра“

Ричардсън се държеше с две ръце за катедрата. Висок, възпълен мъж, той изглеждаше не по-малко внушителен, отколкото в славните си дни в Уест Пойнт. Със стоманеносивата си късо подстригана коса, невъзмутимите зелени очи и изпъкналата долна челюст генералът беше мечта за всеки специалист по връзки с обществеността. Само че Ричардсън мразеше буквално всеки, който не бе проливал кръв за страната си.

— Господа, да обобщим — каза генералът, като обхвана с поглед аудиторията си. — Не руснаците ме тревожат. През повечето време е трудно да се определи кой управлява тази проклета страна — политиците или мафията. Не можеш да кажеш кои са играчите, без да знаеш резултата.

Ричардсън направи пауза, за да се наслади на смеха, предизвикан от малката му шега.

— Но докато майка Русия клечи в тоалетната — продължи той, — не може да се каже същото за китайците. Предишните администрации така копнееха да си легнат с тях, че така и не успяха да забележат истинските намерения на Бейджин. Продадохме им най-модерната си компютърна и сателитна технология, без да си дадем сметка, че те вече са проникнали в главните ни съоръжения за ядрени изследвания и производство. За тези момчета Лос Аламос е като заведение за бързо хранене. Непрекъснато говоря на тази администрация — както и на предишната, че Китай не може да се удържи само с ядрена сила.

Ричардсън впери поглед в дъното на залата. Там стоеше мъж с русолява коса, малко над четиридесетте, в цивилен костюм. Беше се облегнал на стената и кръстосал ръце на гърдите. Генералът долови едва забележимото му кимване и побърза да смени темата:

— Но китайците не могат да се надяват, че ще ни уплашат, като цакат с ядрената карта. По-важното е, че имат алтернатива: химическо-биологическа война. Пускат зараза в някое от най-големите ни населени места и в командно-контролните ни системи и хоп! — моментален хаос. И най-невинно отричат каквото и да било участие в това. Затова, господа, е наложително вашите патрулни, контролни и разузнавателни постове да съберат максимално количество информация относно китайската програма за биологическо оръжие. Битките в следващата война няма да се водят на бойното поле или по море — поне в началото. Те ще се водят в лабораториите, където числеността на врага ще се измерва в трилиони, разположени на върха на медицинска игла. Само ако знаем как се създават, хранят и отглеждат тези батальони, как са произведени, можем да разгърнем ресурсите си и да ги премахнем.

Ричардсън направи пауза.

— Благодаря ви за отделеното време и внимание, господа.

Мъжът в дъното на залата не се включи в мощните аплодисменти. Не помръдна, когато другите наобиколиха генерала, за да го поздравят и да го обсипят с въпроси. Антъни Прайс, шеф на Агенцията за национална сигурност, винаги предпочиташе да изказва забележките си на четири очи.

След като офицерите се разотидоха, Ричардсън се приближи към Прайс, който в този миг си мислеше, че генералът много прилича на надут петел.

— Господи, обичам тези момчета! Миришат на война.

— На мен ми мирише на провал, Франк — сухо отговори Прайс. — Ако не бях привлякъл вниманието ти, щеше да им разкажеш всичко, както си е, от игла до конец.

Ричардсън го стрелна с унищожителен поглед.

— Имай ми малко доверие, а? — бутна вратата и я отвори. — Хайде. Изоставаме от графика.

Излязоха навън. Беше хубав безоблачен ден. Тръгнаха с бърза крачка по посипаната с чакъл алея, която се виеше около сградата.

— Един ден, Тони, политиците ще трябва да проумеят — заговори Ричардсън, — че да се управлява страна чрез допитване до общественото мнение е равносилно на убийство. Само кажи, че искаш да складираш антракс или ебола, и виж как рейтингът ти ще започне да пада. Това са глупости!

— Това е минало, Франк — отвърна Прайс. — Не бива да забравяш, че най-големият ни проблем са доказателствата. И ние, и руснаците се съгласихме биохимичните ни програми да се следят от международни наблюдатели. Лабораториите, съоръженията за изследване и производство, системата за доставки — всичко беше изложено на показ. Така че политиците няма какво да „проумяват“. За тях биологическото оръжие е решен въпрос.

— Само че като дойдат да ги сритат в задниците — саркастично каза Ричардсън, — ще започнат да викат: „А къде е нашето оръжие?“

— Ти можеш да им отговориш, нали? — рече Прайс. — С малко помощ от добрия доктор Бауер.

— Слава Богу, че има хора като него — процеди Ричардсън през зъби.

Зад сградата имаше малка кръгла площадка за приземяване. Там ги чакаше туристически хеликоптер „Джет Рейнджър“ с цивилни означения. Витлата му мързеливо се въртяха. Когато пилотът забеляза пътниците си, започна да загрява турбините.

Прайс понечи да се качи в отделението за пътници, но Ричардсън го спря.

— Онази работа във Венеция — започна той, като се опитваше да надвика нарастващия шум от двигателите — добре ли мина?

Прайс поклати глава.

— Всичко мина по план, но накрая събитията придобиха неочакван обрат. Очаквам всеки момент да получа нова информация.