Пактът „Касандра“

Изведнъж усети парене в тила, сякаш някой го наблюдаваше. Небрежно се завъртя на стола си, така че да вижда отражението на цялата стая в прозорците. До количката на сервитьорката стоеше мъж на около четиридесет години, леко пълен, среден на ръст. Главата му беше гладко избръсната и темето му блестеше на светлината. Дори от разстояние Смит можеше да забележи, че мъжът стои с полуотворена уста и гледа право към него.

„Не те познавам, така че защо се интересуваш от мен?“

— Дилън!

Смит махна с ръка в посока на количката. При това движение непознатият опита да се скрие, но неуспешно.

— Очакваш ли някого?

Рийд се обърна.

— Да, това е Адам Трилор, главен медицински експерт на мисията — той махна на непознатия. — Адам!

Смит видя как Трилор неохотно тръгна към тях. Тътреше крака като дете, което викат на масата за вечеря.

— Адам, запознай се с д-р Джон Смит, от Института за медицински изследвания на инфекциозните заболявания към Армията на Съединените щати — каза Рийд.

— Приятно ми е — обади се Смит.

— На мен също — промърмори Трилор с ясно доловими останки от английски акцент.

— Срещали ли сме се преди? — любезно попита Смит.

Не можа да разбере защо учтивият му въпрос накара Трилор да опули яйцевидните си очи.

— О, не мисля. Щях да си спомня — отговори и побърза да се обърне към Рийд: — Остава да минем последния физически тест с екипа. А пък аз трябва да отида на онази среща със Стоун.

Рийд поклати глава.

— Денят на излитане наближава и обстановката става все по-трескава — обясни той на Смит. — Боя се, че ще трябва да ме извиниш. Джон, много се радвам, че те видях. Надявам се, че отсега нататък ще се виждаме по-често.

— Със сигурност.

— Мегън, ще се видим в три часа в биолабораторията.

Смит проследи с поглед двамата мъже, които се преместиха в сепаре в отдалечения край на салона.

— Трилор е малко странен — отбеляза Смит.

„Особено като се има предвид, че иска да обсъжда физически тестове, а не носи със себе си никакви медицински досиета.“

— Да, така е — съгласи се Мегън. — Иначе Адам е сред най-добрите лекари. Дилън го отмъкна от „Бауер-Зермат“. Само че е ексцентричен.

Смит сви рамене.

— Разкажи ми за Дилън. С какво точно се занимава? Спомням си, че беше много стриктен.

— Ако имаш предвид, че е изцяло отдаден на работата си, така е. Но винаги ме мотивира, кара ме да мисля по-интензивно и да работя по-добре.

— Радвам се, че ти се е паднало да работиш с такъв човек. — Смит погледна часовника си. — Трябва да тръгвам.

Мегън стана заедно с него.

— Аз също.

Когато слязоха с асансьора на първия етаж, тя докосна ръката му.

— Радвам се, че се видяхме, Джон.

— И аз, Мегън. Следващия път, когато дойдеш във Вашингтон, пиенето е от мен.

Тя се усмихна.

— Ще се погрижа да не забравиш.

* * *

— Не ги зяпай!

Адам Трилор тръсна глава, изненадан от строгия тон на Рийд. Не можеше да повярва, че събеседникът му успява да запази такова хладнокръвие. На лицето му се мъдреше безгрижна усмивка.

С периферното си зрение Трилор видя как Джон Смит и Мегън Олсън тръгнаха към асансьора. Когато кабината пристигна на етажа, се чу тихо иззвъняване. Той въздъхна облекчено. Взе салфетка и избърса с нея лицето и темето си.

— Знаеш ли с какво се занимава Смит? — попита с дрезгав глас.

— Всъщност да — спокойно отговори Рийд. — Познаваме се от години.

Той се отдръпна и се облегна назад с надеждата да избяга от киселата миризма, която като че ли следваше Трилор неотлъчно навсякъде. Явната грубост на този жест не го безпокоеше; никога не бе крил своята неприязън към главния медицински експерт на мисията.

— Щом знаеш с какво се занимава, обясни ми какво търси тук — настоя Трилор. — Той беше човекът с Данко във Венеция!

Рийд плъзна ръка по масата като змия и с всичка сила стисна лявата му китка. Трилор завъртя очи, отвори уста и изпъшка.

— Какво знаеш за Венеция? — тихо попита Рийд.

— Ами… чух те да говориш за това! — успя да произнесе Трилор.

— Тогава забрави всичко, което съм казал, ясен ли съм? — промърмори Рийд с кадифения си глас. — Случилото се във Венеция не е твоя работа. Смит също не те засяга.

Той пусна китката на Трилор и изпита удоволствие при вида на болката в очите на лекаря.

— Просто ми се струва, че не може да бъде случайно съвпадение — първо Смит се озовава във Венеция, а сега и тук — каза Трилор.

— Повярвай ми, той не знае нищо. Няма никакви доказателства. Данко беше премахнат, преди да успее да каже нещо. А що се отнася до присъствието на Смит във Венеция, обяснението е просто. Данко и Смит са се познавали от международни конференции. По всичко личи, че са били приятели. Когато Данко решава да избяга, Смит е човекът, на когото смята, че може да се довери. В това няма нищо необяснимо и страшно.

— Значи за мен е безопасно да пътувам?

— Напълно — увери го Рийд. — Всъщност какво ще кажеш да пием по още едно и да уговорим подробностите?

* * *