Пактът „Касандра“

Ранди погледна снимката в рамка, която стоеше на бюрото. На нея бяха двете със София в Санта Барбара, много преди зловещите събития. Бе изминала почти година, а Ранди все още не можеше да си прости, че не беше близо до сестра си, когато тя най-много се нуждаеше от помощта й. Докато София умираше в болничното легло, Ранди се намираше на хиляди мили от нея, в Ирак, където работеше под дълбоко прикритие и подпомагаше съпротивата срещу режима на Саддам Хюсеин. Научи за убийството на София със седмици закъснение, когато Джон Смит изникна в Багдад ненадейно, като джин от бутилка.

Всред опустошението на скръбта Ранди успя да намери спасителна сламка, за която да се улови. Но чувствата й към Смит останаха неопределени. Беше му благодарна, че е бил до София в последните мигове от живота й, че не я е оставил да умре в самота. Но колкото повече разплиташе мрежите на проекта „Хадес“, толкова по-често си задаваше въпроса дали Смит не е могъл да предотврати по някакъв начин убийството на сестра й. Отговорът беше нееднозначен и това я подлудяваше. Знаеше, че любовта му към София бе искрена и че той никога не би застрашил живота й съзнателно. И все пак, когато се изправяше пред гроба на сестра си, Ранди продължаваше да вярва, че Смит е можел да направи нещо, за да спаси София.

Пропъди последната мисъл и се обърна към него.

— Ще ми трябва малко време, за да ти уредя среща с Киров. Искаш ли да се видим по-късно и да пийнем по нещо?

— С голямо удоволствие.

Уговориха си среща във фоайето на хотел „Шератън“, след като Ранди свърши работа.

— Какво точно представлява „Бей Диджитал“? — попита Смит. — И какво правиш ти тук?

— Искаш да кажеш, че хората, които са те изпратили, не са ти споменали за това? — каза Ранди и се усмихна. — Джон, не мога да повярвам. Аз съм управител на московския клон на преуспяваща финансова компания, която търси да инвестира в перспективни руски открития в сферата на високите технологии.

— Само че средствата не идват от частни инвеститори или съмнителни фондове — отбеляза Смит.

— Откъдето и да идват, в Русия за хората с пари всички врати са отворени. Аз имам връзки, които се простират от Кремъл и армията до руската мафия.

— Винаги съм казвал, че имаш недостойни приятели. И нима в тази страна има такова нещо като високи технологии?

— Ако щеш вярвай. Руснаците нямат нашето оборудване, но дадеш ли им всичко необходимо, те ще блеснат с възможности — Ранди докосна ръката му. — Наистина ми е приятно, че те виждам отново, Джон, независимо какви причини са те довели тук. Има ли нещо, от което се нуждаеш в момента?

Смит си представи вдовицата и детето на Данко.

— Кажи ми, какво носят руснаците, когато отиват на гости у жена, току-що изгубила съпруга си — без дори още да го знае?

ГЛАВА ОСМА

В 7:36 хюстънско време д-р Адам Трилор се качи на самолет на Британските авиолинии, който летеше директно през Атлантика до лондонското летище „Хийтроу“. С пристигането му го придружиха до фоайето за транзитно преминаващи, където в качеството си на пътник от първа класа се остави на грижите на масажистка. След бърз душ Трилор взе току-що изгладения си костюм от камериера и се запъти към изход шестдесет и осем, където му посочиха пътя към предния салон на друг самолет на Британските авиолинии, този път за Москва. Двадесет и осем часа след началото на пътешествието си Трилор мина през руските митнически и имиграционни власти без каквито и да било усложнения.

Той се придържаше стриктно към разписанието, което двамата с Рийд бяха съставили. След като таксито го остави пред новия хотел „Нико“ на отсрещния бряг на Москва река с изглед към Кремъл, Трилор се регистрира и даде на носача щедър бакшиш, за да занесе багажа му до стаята. След това излезе от хотела и нае друго такси, което го откара на гробищата на проспект „Михалчук“. Старата жена, която продаваше цветя на входа, се изненада при вида на банкнотата от двадесет американски долара за букет повехнали маргаритки и слънчогледи. Трилор тръгна по алея с относително пресни гробове, разположени успоредно на ред брези. Остави цветята под внушителен православен кръст, който бележеше последната обител на майка му, Хелън Трилор, с рождено име Елена Святославовна Бунина.

Когато Трилор кандидатстваше за поста главен медицински експерт, агентите на ФБР, разследвали миналото му, надлежно бяха отбелязали, че майка му е родена в Русия. Но никой не вдигна шум около този факт. НАСА, която се състезаваше с частния сектор по набиране на способни медицински специалисти, можеше само да се радва, че е привлякла капацитет като Адам Трилор, дошъл да работи в агенцията след петнадесетгодишен стаж в „Бауер-Зермат“ АД. Никой не се поинтересува защо Трилор се е отказал от високия си пост в такава престижна фирма, нито защо се е съгласил да получава заплата, с 20 процента по-ниска от предишната. Вместо това Агенцията за космически изследвания прие на доверие безупречните му препоръки и каза на бюрото да побърза с разследването на миналото му.