Пактът „Касандра“

След края на Студената война пътуването до Русия стана много по-лесно отпреди. Хиляди американци можаха да посетят роднините си, които в повечето случаи бяха виждали само на снимка. Адам Трилор също отпътува за Русия, за да види майка си, която след развода се бе завърнала в родната Москва. През следващите три години той летеше дотам всяка пролет, за да прекара една седмица с нея.

Преди две години Трилор уведоми началниците си в НАСА, че майка му има последен стадий на рак. Те му изказаха съчувствието си и му позволиха да ползва отпуск по лични причини, колкото и когато пожелае. Като грижовен син той увеличи пътуванията си до три пъти годишно. Миналата есен, когато Елена Бунина почина, Трилор се върна в Москва за цял месец, по всяка вероятност да уреди необходимите формалности.

Той не се съмняваше, че ФБР следи пътуванията му до Москва. Но също така знаеше, че както всички бюрократи, и те се успокояват, щом намерят обяснение за дадено явление, особено ако това явление е постоянно. През годините Трилор беше създал точно такова явление, което променяше само в случаите, когато имаше сериозно основание за това. Тъй като се навършваха шест месеца от смъртта на майка му, би било неуместно да не посети гроба й.

Докато пътуваше с такси обратно към хотела, Трилор премисли свършеното дотук. Шофьорът от летището, носачът в хотела, старицата на гробищата, другите шофьори на таксита — всички щяха да го запомнят заради щедрите бакшиши. Ако някой дойдеше да разпитва, нямаше да се усъмни в целта на пътуването му. А сега нямаше нищо по-естествено от това да прекара няколко дни в Москва, преди да потегли обратно. Но лекарят на НАСА бе включил в плана си и други точки освен разглеждане на забележителности.

Трилор се прибра в стаята си и поспа няколко часа. Когато се събуди, над града се беше спуснала нощ. Взе душ, избръсна се, облече чист костюм и загърнат в топло палто, излезе на разходка из тъмния град.

Докато вървеше, в главата му нахлуваха неканени мисли. Колкото повече го завладяваха, толкова повече му се струваше, че никога няма да се отърве от тях. Затова се предаде, остави ги да го обсебят и задъхан зачака да се разсеят.

Адам Трилор вярваше, че е белязан от съдбата подобно на Каин. Беше прокълнат, завладян от ужасяващи стремежи, които не можеше нито да контролира, нито да пропъди. Те бяха причината да пропилее кариерата си в „Бауер-Зермат“.

Някога Трилор беше най-блестящият кадър на отдела по вирусология в „Бауер-Зермат“. Радваше се на уважението на колегите и ласкателствата на подчинените си — особено на един, черноок фавн, толкова красив, че Трилор не можа да устои на изкушението. Но фавнът се оказа козел, вързан за един от съперниците на „Бауер-Зермат“. Козелът беше изпратен да постави капан на лековерния ухажор, да го компрометира и да го принуди да се подчини на волята на съперника.

Трилор нито за миг не заподозря клопката; имаше очи само за красавеца. Но по-късно, когато в апартамента му нахлуха непознати хора и му пуснаха порнографски записи, в които той играеше главната роля, прозря доста неща. Предложиха му труден избор: пълни разкрития или сътрудничество. Поради частния характер на изследователската работа, провеждана в „Бауер-Зермат“, всеки служител трябваше да подпише стриктно съставен договор, чиито положения включваха и морална клауза. След като пуснаха записите, изнудвачите на Трилор недвусмислено му я припомниха. Принудиха го да осъзнае факта, че има малко алтернативи: да предоставя информация за изследванията на компанията или да се изложи на публично опозоряване. Разбира се, нещата нямаше да приключат само с това. Щеше да последва публично обвинение в шпионаж. И след заклеймяването пред очите на цялото общество, гражданските — а може би и криминалните — обвинения щеше да бъде безполезно да си търси друга работа в която и да било компания, занимаваща се с медицински изследвания.

Дадоха му четиридесет и осем часа да обмисли възможностите си. Първите двадесет и четири Трилор посвети само на това. После, като надникна в бъдещето и видя там само развалини, той осъзна, че изнудвачите му са паднали в собствения си капан: бяха го поставили в положение, в което нямаше друг избор, освен да нанесе ответен удар.

Благодарение на високата длъжност, която заемаше в „Бауер-Зермат“, Трилор успя да си уреди лична среща с д-р Карл Бауер. В елегантната обстановка на офиса на Бауер в Цюрих той изложи обстоятелствата и начина, по който го изнудваха. Предложи да поправи случилото се с всички средства, на които е способен.

За учудване на Трилор Бауер ни най-малко не се смути от неочакваните събития, връхлетели неговия неблагоразумен служител. Той изслуша разказа му, без да коментира, и след това нареди на Трилор да дойде пак на другата сутрин.

Злополучният служител така и не разбра какво се случи. На следващата сутрин, когато отиде при Бауер, му бе съобщено, че никога повече няма да чуе за изнудвачите. Свидетелствата за прегрешенията му никога нямаше да видят бял свят. И нямаше да има никакви слухове за тях.