Пактът „Касандра“

По всичко личеше, че Киров бе от онези войници, които осъществяваха връзката между миналото и бъдещето. Израснал при комунистическия режим, той се бе отличил в битките в Афганистан, руския Виетнам. След това бе застанал на страната на реформаторите. Когато крехката демокрация дойде на власт, новите управници дадоха на Киров пост в новосформираната Федерална служба за сигурност. Реформаторите хвърлиха всички сили в разрушаването на старите структури на КГБ и прочистването на редиците си от бивши агенти. Единствените хора, на които можеха да поверят това прочистване, бяха доказани в битките войници като Киров, чиято лоялност към нова Русия не подлежеше на съмнение.

Ако Киров беше мост към бъдещето, Лара Телегина бе сред най-добрите надежди на това бъдеще. Получила образованието си в Русия и Англия, Телегина олицетворяваше новата прослойка руски технократи: тя говореше няколко езика, имаше съвременни възгледи за света, беше специалист в областта на високите технологии и умееше да борави с Интернет и Windows по-добре от повечето хора на Запад.

Но Ранди бе подчертала, че когато става дума за националната сигурност, руснаците продължаваха да бъдат потайни и подозрителни. Можеха да пият с вас цяла нощ, да споделят с вас своите най-интимни и съкровени преживявания, но зададете ли им неподходящ въпрос на неподходяща тема, моментално биха ви се обидили и доверието им към вас би изчезнало.

„«Биоапарат» е точно такава болна тема — помисли си Смит, докато го водеха към кабинета на Киров. — Ако Киров не приеме казаното от мен както трябва, ще се кача на първия самолет за дома.“

— Доктор Джон Смит!

Гласът на Киров прогърмя в стаята. Той се приближи и стисна ръката на Смит. Беше висок, с широк гръден кош, силно прошарена коса и лице, сякаш слязло от гърба на римска монета.

— Радвам се да ви видя отново — каза той. — Последния път се видяхме… в Женева, преди пет години. Прав ли съм?

— Да, така беше, генерале.

— Позволете ми да ви представя моя адютант, лейтенант Лара Телегина.

— За мен е удоволствие, докторе — каза Телегина и огледа Смит с нескрито любопитство, видимо одобрявайки видяното.

— Удоволствието е изцяло мое — отговори Смит.

Помисли си, че Лара Телегина е типичната изкусителна героиня от руски роман от деветнадесети век; сирена, която омайва иначе разсъдливите мъже и ги отвлича в своята обител. Киров посочи към бюфета.

— Мога ли да ви предложа питие, доктор Смит?

— Не, благодаря.

— Много добре. В такъв случай, както вие, американците, обичате да казвате: Какво сте си наумили?

Смит погледна към Лара Телегина.

— Не искам да ви засегна, лейтенант, но въпросът е строго поверителен.

— Не се засягам, докторе — невъзмутимо отговори тя. — Все пак имам достъп до материали от най-високо ниво на секретност, от онези, които вие бихте занесли на президента. Впрочем, разбрах, че вие не идвате тук от името на която и да било официална институция. Така ли е?

— Лейтенантът се ползва с пълното ми доверие — добави Киров. — Можете да говорите свободно, докторе.

— Отлично — отговори Смит. — Ще приема, че този разговор не се записва и че мястото е проверено.

— Можете да го приемете — увери го Киров.

— „Биоапарат“ — произнесе Смит.

Тази единствена дума предизвика очакваните реакции: изненада и загриженост.

— Какво ще ни кажете за „Биоапарат“, докторе? — тихо попита Киров.

— Генерале, имам сериозни основания да вярвам, че има пробив в сигурността на комплекса. Ако вече не липсва материал, в ход е план за кражбата на някои от пробите, които се съхраняват там.

— Това е нелепо! — избухна Лара Телегина. — „Биоапарат“ е снабден с най-модерните системи за сигурност в света. И преди сме чували подобни твърдения, доктор Смит. Честно казано, понякога Западът смята, че ние сме нещо като палави ученици, които си играят с опасни играчки. Това е обидно и…

— Лара!

Гласът на Киров беше тих, но ясно пролича заповедният тон.

— Трябва да извините лейтенанта — обърна се той към Смит. — Тя не понася покровителственото или бащинско отношение на Запада към нас — каквото той наистина демонстрира от време на време. Не сте ли съгласен с мен?

— Генерале, не съм дошъл да критикувам вашите системи за сигурност — отговори Смит. — Нямаше да бия целия този път, ако не смятах, че имате сериозен проблем — или ако не се надявах, че поне ще ме изслушате.

— Тогава моля ви, разкажете за нашия „проблем“.

Смит събра мислите си и пое дълбоко дъх.

— Най-вероятно става въпрос за вашите проби от вируса на едрата шарка.

Киров пребледня.

— Това е лудост! Никой разумен човек не би се опитал да открадне такова нещо!

— Никой „разумен човек“ не би се опитал да открадне каквото и да било от „Биоапарат“. Но ние имаме информация, че се подготвя такава кражба.

— Кой е източникът ви, докторе? — настоятелно попита Телегина. — Доколко е надежден?

— Много надежден, лейтенант.

— Ще ни го съобщите ли, за да можем да се уверим в надеждността му?

— Източникът е мъртъв — отвърна Смит, като се постара гласът му да не трепне.

— Много удобно — отбеляза тя.

Смит се обърна към Киров.