Пактът „Касандра“

Изчака няколко секунди, после отново надникна иззад колоната. Ярдени беше на по-малко от петнадесет крачки от него. Той сложи ръка на пистолета, готов да го измъкне, когато най-неочаквано Ярдени спря, олюля се и се строполи на земята. Преследвачите моментално го наобиколиха.

— Помогнете ми…

Ярдени нямаше представа какво става с него. Първо усети парене в гърдите, сякаш вътре бушуваше пожар; сега му се струваше, че е попаднал между челюстите на гигантско менгеме, което безжалостно изстискваше живота му.

Когато се сгромоляса на студения мраморен под, зрението му започна да се замъглява. Но все пак успя да различи чертите на човека, който го беше докарал до тук. Той инстинктивно протегна ръце към него.

— Помогни ми…

Берия не се поколеба. Като надяна на лицето си маска на загриженост, той тръгна право към падналия мъж и агентите под прикритие.

— Кой сте вие? — попита един от тях. — Познавате ли този човек?

— Запознахме се във влака — отвърна Берия. — Може би ме е запомнил. Божичко, погледнете го! Той е в делириум!

Под въздействие на отровата от устата на Ярдени бликна пяна и погълна думите му. Берия се приближи до него и коленичи.

— Ще трябва да дойдете с… — започна един от агентите.

Но не довърши. Първият изстрел на Берия разкъса гръкляна му. Вторият прониза другия агент в слепоочието. След миг и последният падна, пронизан в сърцето.

— Застреляйте го!

Оглушителният глас стресна Берия. Той се изправи и забеляза, че всички пътници лежат по пода или търсят прикритие под пейките. На вратата стоеше Киров, сочеше към него и крещеше на млада жена, застанала откъм страната, в която на Берия му беше неудобно да стреля.

— Лара, застреляй го!

Берия се извърна и видя Лара Телегина, която беше насочила пистолет към него. С периферното си зрение забеляза още трима души, които тичаха към тях.

— Бягай! — тихо произнесе тя.

Берия не се поколеба. Шмугна се зад жената и хукна към изхода.

След като се увери, че Берия е в безопасност, Телегина зае класическата поза за стрелба. Спокойно, сякаш беше на стрелкови полигон, тя застреля останалите членове на групата под прикритие. След това се обърна с лице към Киров, който не можеше да повярва на очите си.

За част от секундата Смит осъзна, че предателството на Телегина е заварило генерала неподготвен. Без да се замисля, той се хвърли към руснака и в същия миг чу изстрел. Киров извика и двамата със Смит паднаха.

Смит скочи на крака и бързо стреля. Куршумите се забиха в Телегина, тя изкрещя и се блъсна в една колона. За миг остана така, с глава, увиснала на една страна. После пистолетът й падна на пода, коленете й поддадоха и Телегина се плъзна надолу, безжизнена като счупена кукла.

Смит се обърна към Киров, който стоеше подпрян на една врата. С рязко движение разкопча куртката му, свали единия ръкав и огледа окървавената плът на мястото над лакътя, където се бе забил куршумът на Телегина.

Киров стисна зъби.

— Куршумът е излязъл от другата страна. Ще оживея. Вървете при Ярдени.

— Телегина…

— Да върви по дяволите! Надявам се само, че не сте добър стрелец. Имам много въпроси към нея.

Смит се шмугна през развълнуваната тълпа и заобиколи телата на убитите агенти. Когато стигна до Телегина, веднага му стана ясно, че тя повече няма да отговаря на никакви въпроси. Бързо се обърна към Ярдени и видя, че и с него беше същото.

Гарата се изпълни с милиция. Киров вече стоеше на крака, макар и несигурно. Болеше го, но имаше достатъчно сили да издава заповеди. За броени минути пътниците бяха изведени от чакалнята.

Киров избута един лекар, отиде при Смит и се надвеси до двата трупа.

— Пяна около устата…?

— Отровен е.

Генерал-майорът се вгледа в изцъклените очи на Лара Телегина, протегна се и затвори клепачите й.

— Защо? Защо е работила с него?

Смит поклати глава.

— С Ярдени ли?

— Вероятно и с него. Но имах предвид Иван Берия.

Тогава Смит си припомни мъжа с черното палто, от когото вече нямаше и следа.

— Кой е той?

Лекарят сложи Киров да седне и се зае с раната му. Генералът изтръпна от болка.

— Иван Берия. Сръбски наемен убиец. Има дълга и кървава кариера на Балканите — той се поколеба. — Освен това беше любимец на КГБ. Напоследък от услугите му се ползваха мафията и някои заинтересувани западни бизнесмени.

Смит долови странна нотка в тона на Киров.

— Чувствате се лично засегнат, нали?

— Двама от най-добрите ми агенти, внедрени в мафията, бяха убити по особено жесток начин — отговори Киров. — Навсякъде открихме отпечатъци на Берия. Ще го обявя за издирване…

— Не, не го пипайте! — изкрещя Смит, когато лекарят протегна ръка към тялото на Ярдени.

Той пристъпи към трупа и внимателно опипа джобовете на анорака.

— Документи за пътуване — каза, като извади паспорта и самолетните билети на Ярдени.

Пръстите му продължиха да шарят из анорака. Изведнъж докоснаха нещо леденостудено.

— Дайте ми ръкавици! — извика на лекаря.

След няколко секунди Смит внимателно извади лъскавия метален контейнер и грижливо го остави на пода.

— Трябва ми лед!

Киров се приближи, за да го разгледа по-добре.

— Непокътнат е, слава Богу!

— Можете ли да разпознаете дизайна на контейнера?