Пактът „Касандра“

— При последната ни среща — продължи Клайн — двамата с Данко установихме прост код, който да се използва само при спешни случаи. Беше меню от ресторант. Цената — 8 евро — посочва датата, 8 април, след два дни. Или след един, според европейското време. Специалитетът е морски дарове, което говори за начина на придвижване на Данко: по море. „Белини“ е коктейл, който е бил приготвен за пръв път в „Харис бар“ във Венеция. Времето, в което ресторантът е затворен — между два и четири следобед, посочва часа, в който свръзката трябва да бъде на уреченото място.

Клайн направи пауза.

— Прост, но много ефективен код. Дори ако някой разгадае шифъра и прихване съобщението, ще му бъде невъзможно да открие някакъв смисъл в менюто.

— Щом като Данко може да дойде на срещата едва след двадесет и четири часа, за какво е тази паника? — попита Смит.

— Защото Данко се е паникьосал — отговори Клайн, видимо разтревожен. — Може да пристигне във Венеция преди уреченото време, а може и да закъснее. Ако се окаже първото, не бих искал да чака напразно.

Смит кимна, докато отпиваше от кафето си.

— Разбирам. А сега дойде ред на най-важния въпрос: защо Данко иска да го изтеглим?

— Само той може да ни обясни съображенията си. Повярвай ми: аз също искам да ги чуя. Данко заема изключително важна позиция. Никога не би се изложил на риск…

Смит вдигна вежди.

— Освен ако…

— Освен ако не е бил принуден.

Клайн остави чашата си с кафе.

— Не мога да твърдя със сигурност, Джон, но мисля, че Данко се е сдобил с информация. Ако е така, значи смята, че трябва да ми я съобщи.

Той погледна над рамото на Смит към един сержант от въздушната полиция, който влезе в хангара.

— Самолетът е готов за излитане, сър — енергично доложи сержантът.

Клайн хвана Смит за лакътя и двамата се отправиха към вратата.

— Тръгвай за Венеция — тихо каза той. — Срещни се с Данко и виж с какво разполага. И побързай.

— Ще го направя. Сър, има нещо, което ще ми трябва във Венеция.

След като излязоха навън, Смит вече нямаше нужда да понижава глас. Барабаненето на дъжда заглуши думите му. Само от кимването на Клайн пролича, че Смит изобщо е казал нещо.

ГЛАВА ТРЕТА

В католическа Европа, Страстната седмица е време за поклонение и събирания. Бизнесцентровете и училищата затварят вратите си, влаковете и хотелите са претъпкани, а жителите на живописните градове на Стария свят се приготвят за щурма на чуждестранните туристи.

Венеция е едно от най-популярните места за онези, които търсят да съчетаят свещеното и светското. Серенисима е пъстър гоблен от църкви и катедрали, достатъчни да задоволят духовните нужди и на най-ревностния богомолец. Но тя е и хилядолетно място за развлечения, чиито тесни улици и павирани алеи, приютили множество заведения, са способни да задоволят и най-изтънчените земни желания.

Вече трети ден, точно в два без петнайсет, Смит премина между редиците маси, разположени пред „Кафе Флориан“ на площад „Сан Марко“. Винаги избираше една и съща маса близо до малък подиум, на който стоеше роял. Пианистът щеше да пристигне след няколко минути и точно половин час в заведението щеше да се разнася музиката на Моцарт или Бах, примесена с глъчката на стотиците туристи, които се стичаха на площада.

Сервитьорът, който обслужваше Смит през последните два дни, забърза към клиента си. Американецът — не можеше да бъде друг с този специфичен акцент — беше добър клиент; тоест такъв, който не разбираше от качество на обслужването и даваше щедър бакшиш независимо от работата на келнера. Съдейки по елегантния пепелносив костюм и обувките ръчна изработка, сервитьорът бе стигнал до заключението, че клиентът му е проспериращ бизнесмен, който, след като е приключил със сделките си, е решил да се отдаде на няколко дни туризъм за сметка на компанията.

Смит се усмихна на келнера, поръча обичайното кафе с мляко и сандвич с пушено филе и заразлиства днешния брой на „Интернешънъл хералд трибюн“, докато попадна на страницата за бизнес.

Късната му следобедна закуска пристигна точно в мига, когато пианистът удари началните акорди на една Бахова кантата. Смит пусна две бучки захар в кафето си и започна усърдно да го разбърква. Отвори вестника и заоглежда пространството от своята маса до Палата на дожите.

През повечето време площад „Сан Марко“ с постоянните си тълпи бе съвършеното място за среща с човек, който бяга. Но беглецът закъсняваше с един ден. Смит се запита дали Юрий Данко изобщо е успял да напусне Русия.

Когато се срещнаха за пръв път, Смит работеше в ИМИИЗАСАЩ. Данко беше негов колега от Медицинската изследователска дивизия на Руската армия. Това се случи в луксозния грандхотел „Виктория-Юнгфрау“ край Берн. Там на неофициална конференция се бяха събрали представители на двете държави, за да обменят информация относно напредъка в постепенното съкращаване на програмите си за биологическо оръжие. Срещите се провеждаха паралелно с официалните посещения на международни наблюдатели.