Пактът „Касандра“

Мегън положи всички усилия да се успокои. Погледна кълбото от жици в отворената разпределителна кутия над вратата. Явно имаше преплитане на кабели. Като следваше инструкциите, отпечатани на капака на кутията, тя опита да размени чифт връзки, но не можа да открие повредената.

„Успокой се — каза си Мегън. — Дилън ще слезе след няколко минути. След като не ме намери отвън, ще се сети да ме потърси тук. Ще отвори вратата откъм неговата страна.“

Мегън потърси, доколкото бе възможно, успокоение в тази мисъл. Не страдаше от клаустрофобия, но усещаше как въздушната камера — не по-голяма от два съединени помежду си килера, я притиска от всички страни.

„Само ако проклетият микрофон работеше!“

Звукът на друг човешки глас в този момент би бил най-сладката музика за ушите й.

„Оправи микрофона“ — каза си тя.

В слушалките й отекна гласът на Дилън:

— Ръководител мисия, намирам се на долната палуба. Все още няма следа от Мегън. Ще проверя в складовете.

Макар и да знаеше, че в Космоса посоката на звука се променя, Мегън вдигна ръце и започна да блъска по вратата. Може би Дилън щеше да я чуе.

— Ръководител мисия, проверих повечето от складовете. Все още няма нищо.

В слушалките си Мегън чу гласа на Ландън:

— Предлагам ти да провериш въздушната камера. Може да е влязла вътре.

„Да, провери във въздушната камера!“

— Прието, ръководител мисия. Ще прекъсна връзката, докато стигна въздушната камера.

Когато се приближи до вратата, Рийд видя лицето на Мегън зад стъкления люк. От радостта и облекчението в очите й го заболя. Той включи предавателя си на режим „Интерком“.

— Мегън, чуваш ли ме?

Рийд я видя да кима.

— Не чувам нищо. Предавателят ти не работи ли?

Мегън кимна отново, след това се надигна нагоре и посочи предавателя на гърдите на костюма си. Обърна палци надолу и пак залепи лице за люка.

Рийд я погледна.

— Добре. Разбирам. Не че това има някакво значение.

Мегън не беше сигурна, че го е чула правилно, и красноречиво сви рамене.

— Не разбираш ли? — каза той. — Естествено, че не разбираш. Как би могла? Мегън… — Рийд се поколеба. — Не мога да ти помогна да излезеш оттам.

Очите й се разшириха от ужас и изумление.

— Ще ти разкажа какво стана тук, Мегън. Има вирус. Такъв, който никой на света не е виждал, защото не е от този свят. Родил се е на Земята, но започна живота си тук, в космическата лаборатория. Върху това работих допреди малко.

Тя енергично поклати глава, устните й произнесоха беззвучно някакви думи.

— Трябва да опиташ да се успокоиш — продължи Рийд. — Чула си ме да разговарям с наземен контрол. Те знаят, че всички са мъртви. Нямат представа какво е станало тук. И никога няма да разберат.

Той облиза устни.

— „Дискавъри“ се превърна в нещо като „Мари Селест“7, прокълнат призрачен кораб. Разбира се, има някои различия. Аз съм още жив, ти също — поне засега. НАСА може да приземи орбиталния комплекс на автопилот и ще го направи. Докато съм жив, няма да натиснат бутона за саморазрушаване.

Рийд помълча малко.

— Няма да им се наложи.

Мегън усети как по бузите й потичат горещи сълзи. Почти не осъзнаваше, че крещи. Това обаче не трогна Рийд. Изражението на лицето му остана студено и невъзмутимо като арктически лед.

— Бих предпочел да беше някой друг вместо теб, Мегън — говореше той. — Наистина. Но Трилор трябваше да бъде премахнат, а негова резерва беше ти. Естествено, не очаквам да ме разбереш. Но тъй като аз те вкарах в програмата и ти дадох този шанс, смятам, че ти дължа обяснение. Разбираш ли, ние се нуждаем от силен арсенал биологическо оръжие. Всички онези договори, които подписахме — мислиш ли, че страни като Ирак, Либия и Северна Корея дават пет пари за тях? Разбира се, че не. Те са твърде заети с това да развиват своите оръжия. Е, сега ние разполагаме с нещо по-силно от всичко, което те могат да използват срещу нас. И никой освен нас няма да го има. Разновидността, която произведох, е толкова силна, че нищожно количество от нея е в състояние да сравни със земята всяка страна по света. Осъзнавам, че това изказване не подхожда на учен, но разбираш какво имам предвид. Ако не ми вярваш, виж какво стана тук, колко бързо действа едрата шарка, какви последици предизвика…

Никога в живота си Мегън не се бе чувствала толкова безпомощна. Гласът на Рийд кънтеше в ушите й като в кошмар. Тя не можеше да повярва, че тези думи принадлежат на човек, когото си е въобразявала, че познава — колега, наставник, на когото имаше безгранично доверие.

„Той е полудял. Не ми трябва да знам повече. А онова, което трябва да направя, е да се измъкна оттук!“

Рийд сякаш прочете мислите й.

— Това, че си се заключила тук, облекчава работата ми. Огънят ще довърши останалото. Не ти ли споменах? Е, когато совалката се приземи, всички страшно ще се засуетят. Единствената мисъл на наземния контрол ще бъде как да ме измъкне оттук. Ако след това нещо експлодира… — той сви рамене. — Ти вече влезе в историята, Мегън. Никога няма да те забравя — нито теб, нито другите.

Без да откъсва очи от нея, Рийд докосна един бутон на комутатора си.

— Ръководител мисия, тук Рийд. Приемате ли?