Панаир на суетата (роман без герой)

Лейди Джейн и мисис Добин станаха големи приятелки. Между имението и вилата на полковника файтоните на двете семейства сновяха непрестанно. Нейно сиятелство стана кръстница на детето на мисис Добин, което носеше нейното име и бе кръстено от преподобния Джеймс Кроли, който наследи бащиното си право върху черковния имот. Между двете момчета — Джорджи и Родън — се породи голямо приятелство. Те ходеха заедно на лов през ваканциите, постъпиха в един и същи колеж в университета на Кеймбридж и се скараха за дъщерята на лейди Джейн, в която, разбира се, и двамата бяха влюбени. И двете майки възнамеряваха да свържат с брак децата си, но аз чух, че мис Кроли проявявала предпочитание към братовчеда си.

Името на мисис Родън Кроли не се споменаваше нито от едното, нито от другото семейство. Всички имаха основание да мълчат относно нея. Където и да отидеше мистър Джоузеф Седли, тя винаги го придружаваше; и този попаднал в мрежите й човек й беше станал пълен роб. Адвокатите на полковника го осведомиха, че братът на жена му осигурил живота си за голяма сума, от което можеше да се извади заключение, че той сключва заем за изплащане на дългове. Той взе безсрочен отпуск от службата си в Индия, като здравето му всеки ден се влошаваше.

Когато научи за осигуровката, Амелия, изпълнена с уплаха, помоли съпруга си да замине за Брюксел, където тогава се намираше Джоз, и да разучи в какво положение се намират работите му. Полковникът напусна неохотно дома си (където той цял се беше вдълбочил е книгата си „История на Пенджаб“, която все още заема времето му, и беше доста разтревожен за малката си дъщеря, която той обожава и която тогава тъкмо оздравяваше от шарка) и отиде в Брюксел; там намери Джоз да живее в един от грамадните хотели на този град. Мисис Кроли, която си имаше собствен екипаж, даваше приеми и живееше като почтена жена от доброто общество, заемаше друг апартамент в същия хотел.

Разбира се, полковникът не искаше да се срещне с тази дама, нито дори смяташе за необходимо да разгласи за пристигането си, като съобщи това само на Джоз с една бележка по лакея си. Джоз помоли полковника да отиде при него още същата вечер, когато мисис Кроли щеше да отива на някакво соаре, и те щяха да се видят сами. Той намери Джоз в доста плачевно здравословно състояние, ужасно наплашен от Ребека, макар че с жар я възхваляваше. Тя го гледала през най-различни заболявания с просто възхитителна вярност. Държала се към него като същинска дъщеря.

— Но… но… ох, за бога, елате да живеете някъде близо до мене и… и… идвайте понякога да ме навестявате — хленчеше нещастният човечец.

Полковникът смръщи вежди при тези думи.

— Не можем, Джоз — каза той. — Като се вземат предвид обстоятелствата, Амелия не може да идва при тебе.

— Кълна ти се… кълна ти се в библията — простена Джоз, като дори искаше да целуне тази книга, — че тя е невинна като дете и безукорна като собствената ти жена.

— Може и така да е — каза мрачно полковникът, — но Еми не може да дойде при тебе. Бъди мъж. Джоз, скъсай тази срамна връзка. Ела в родината си при своите близки. Работите ти не са в ред.

— Не са в ред! — извика Джоз. — Кой ти е говорил такива клевети? Всичките ми пари са вложени на много добри места. Мисис Кроли — искам да кажа — вложени са при много добра лихва.

— В такъв случай, значи, ти нямаш дългове, така ли? Защо тогава си осигурил живота си?

— Мислех си… един малък подарък за нея… в случай че нещо се случи, а ти знаеш, че здравето ми е деликатно… от най-обикновена благодарност, знаеш… и възнамерявам да оставя всичките си пари на вас… а другото мога да отделя от доводите си… да, наистина, че мога — извика слабохарактерният роднина на полковника.

Добин настоятелно замоли Джоз да избяга веднага — да се върне в Индия, където мисис Кроли няма да може да го последва; да направи всичко възможно, за да скъса една връзка, която може да му донесе най-фатални последици.

Джоз стисна ръце и извика:

— Ще се върна в Индия. Ще направя каквото кажеш, само че ми трябва малко време. Не трябва да казваме нищо на мисис Кроли. Тя… тя ще… ще ме убие, ако узнае. Просто не знаеш каква ужасна жена е тя — каза клетият човечец.

— Тогава защо не си дойдеш с мене? — каза му в отговор Добин, но Джоз нямаше тази смелост.

— Утре сутринта пак ще се видим; в никакъв случай не казвай, че си бил тук. А сега трябва да си вървиш. Беки може да се върне всеки миг. — И Добин го остави, изпълнен със зли предчувствия.

Той не видя Джоз никога вече. Три месеца след това Джоузеф Седли се помина в Екс-ла-Шапел. Стана ясно, че цялото му имущество е било вложено в разни тъмни сделки и е било превърнато в неструващи нищо ценни книжа на разни съмнителни дружества. Едничката парична наличност бяха двете хиляди лири стерлинги, за който бе осигурен животът му и които бяха разделени по равно между „Любимата ми сестра Амелия, съпруга на и т.н., и моята добра приятелка и безценна другарка през време на болест, Ребека, съпруга на полковник-лейтенант Родън Кроли, назначена за изпълнителка на завещанието.“