Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Въздъхнах и оставих молива. Всеки ден се надявах, че този път Елодин наистина ще ни научи на нещо. Всеки ден носех книга с твърди корици и един от няколкото ми ценни листа хартия, готов да се възползвам от някой рядък момент на яснота. Всеки ден някаква частица от мен се надяваше, че Елодин ще се засмее и ще признае, че с безкрайните си глупости просто е проверявал решителността ни.

И всеки ден оставах разочарован.

— Повечето от важните неща не могат да бъдат казани направо — обясни Елодин. — Не могат да бъдат ясно формулирани. Те могат само да бъдат загатнати. — Той погледна към шепата си студенти в иначе празната зала за лекции. — Посочете нещо, което не може да бъде обяснено. — Той махна към Уреш. — Започвай.

Уреш се замисли за момент.

— Хуморът. Ако обясниш някоя шега, тя вече не е шега.

Елодин кимна и след това посочи Фентон.

— Даването на имена? — попита Фентон.

— Това е лесен отговор, ре'лар — отбеляза Елодин с нотка на укор в гласа. — Но правилно си предположил, че това ще е темата на моята лекция, така че ще го приема. — Сетне посочи към мен.

— Няма нещо, което да не може да бъде обяснено — твърдо отвърнах аз. — Ако нещо може да бъде разбрано, значи може да бъде и обяснено. На някого може да му е трудно да го обясни, но това просто означава, че то е трудно за обяснение, а не невъзможно.

— Не трудно или невъзможно — вдигна пръст Елодин, — а просто безсмислено. Някои неща могат само да бъдат загатнати. — Той ми се усмихна вбесяващо. — Между другото, твоят отговор трябваше да бъде „музика“.

— Музиката сама се обяснява — не се съгласих аз. — Тя е пътят и картата, която показва пътя. Тя е едновременно и двете неща.

— Но можеш ли да обясниш какво представлява музиката? — попита Елодин.

— Разбира се — отвърнах аз, макар никак да не бях сигурен в това.

— Можеш ли да обясниш какво представлява музиката, без да използваш музика?

Въпросът ме изненада и ме накара да млъкна. Докато се опитвах да измисля отговор, Елодин се обърна към Фела.

— Любовта? — попита тя.

Елодин вдигна вежди, сякаш леко скандализиран от отговора й, и после кимна одобрително.

— Почакайте малко — намесих се аз. — Не сме свършили. Не знам дали мога да обясня музиката, без да я използвам, но не това е важното. Това не е обясняване, а своеобразно превеждане.

Лицето на Елодин светна.

— Точно за това става дума! — възкликна той. — Това е превод. Цялото ясно формулирано познание е преведено познание, а всички преводи са несъвършени.

— Значи цялото ясно формулирано познание е несъвършено? — попитах аз. — Кажете на магистър Брандеур, че геометрията е субективна. С удоволствие бих наблюдавал този разговор.

— Не цялото познание — призна Елодин, — но по-голямата част.

— Докажете го — предизвиках го аз.

— Не можеш да докажеш нещо несъществуващо — раздразнено и убедено се намеси Уреш. — Логиката ти е погрешна.

Скръцнах със зъби. Наистина логиката ми беше погрешна. Никога нямаше да допусна тази грешка, ако бях добре отпочинал.

— Тогава го демонстрирайте — поправих се аз.

— Добре, добре. — Елодин отиде до мястото, където седеше Фела. — Ще използваме примера на Фела.

Той хвана ръката й, каза й да се изправи и ми махна и аз да направя същото.

Последвах я и се изправих неохотно на крака. Елодин ни накара да застанем така, че да сме с лице един към друг и обърнати в профил към останалите от курса.

— Тук имаме двама очарователни младежи — каза той. — Очите им се срещат от двата края на стаята.

Магистърът ме бутна по рамото и аз със залитане направих крачка напред.

— Той я поздравява. Тя го поздравява. Тя се усмихва. Той пристъпва смутено от крак на крак.

Спрях да правя точно онова, което той беше казал, и откъм останалите се разнесоха тих шепот и смях.

— Във въздуха се носи нещо ефимерно — продължи Елодин и се премести, за да застане зад Фела.

Сложи ръце върху раменете й и се наведе към ухото й.

— Тя харесва силуета му — тихо рече той. — Любопитна е за формата на устните му. Чуди се дали той може да е онзи, единственият, и дали би могла да отвори тайните на сърцето си за него.

Фела сведе поглед и страните й поруменяха. Елодин се отдалечи от нея с наперена походка и застана зад мен.

— Квоте я поглежда и разбира импулса, който за пръв път е накарал мъжете да рисуват, да ваят скулптури, да пеят. — Той отново започна да ни обикаля в кръг като свещеник, който се готви да извърши бракосъчетание. — Между тях съществува нещо неуловимо и деликатно. И двамата могат да го усетят. Прилича на статичното електричество във въздуха — слабо, като лек скреж. — Той втренчи поглед в мен, тъмните му очи бяха сериозни. — Сега какво ще направите?

Отвърнах на погледа му, изпаднал в пълно недоумение. Ако имаше нещо, което познавах по-малко от даването на имена, то това бе ухажването на жени.