Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Извадих една игла за шапка, убодох опакото на ръката си и наблюдавах как върху него се появи ярка капка кръв.

— Така няма да стане — предупреди ме Фела, която все още обработваше восъка с ръце. — Кръвта няма да се смеси с восъка. Тя просто ще се размаже отгоре.

— И как стигна до това заключение? — смутено се пошегува Симон.

— От свещите. — Фела се изчерви и леко наведе глава, а косата й се спусна върху раменете. — Когато работиш с цветни свещи, не можеш да използваш боя на водна основа. Трябва да бъде на прах или маслена. Това е въпрос на разтворимост — двуполюсно и еднополюсно подреждане.

— Обичам Университета — обърна се Сим към Уилем, който беше от другата страна на огъня. — Образованите жени са толкова по-привлекателни.

— И аз бих искала да кажа същото — сухо се намеси Мола, — но досега не съм срещала образовани мъже.

Наведох се и взех щипка пепел от огнището, след което я поръсих върху опакото на ръката си, където тя попи кръвта.

— Това би трябвало да свърши работа — каза Фела.

— „Тази плът ще изгори. В пепел се превръщат всички неща“ — напевно произнесе Уилем с мрачен глас, след това се обърна към Симон: — Не се ли казваше така в твоята свята книга?

— Това не е _моята_ свята книга — възпротиви се Симон. — Но иначе си близо: „В пепел всичко се превръща и тази плът също ще изгори.“

— Вие двамата май се забавлявате — отбеляза Мола.

— Само като си помисля, че ще мога да спя цяла нощ, и ми се замайва главата — рече Уилем. — А тези вечерни забавления са като кафе след торта.

Фела ми подаде топчето размекнат восък и аз притиснах в него влажната пепел. Тя го размеси отново и започна да го оформя. С няколко сръчни движения пръстите й превърнаха восъка в кукла с човешка форма. Тя я вдигна, за да може цялата група да я види.

— Главата на Квоте е доста по-голяма от тази — по момчешки се ухили Симон.

— Освен това имам и гениталии — добавих аз, взех куклата от Фела и сложих косъм върху главата й. — Но от един момент нататък реализмът става безсмислен.

Отидох при Сим и му подадох моята имитация и дългата игла за шапка.

Той взе куклата в едната си ръка, а иглата — в другата, и неспокойно замести поглед между тях.

— Сигурен ли си в това?

Кимнах.

— Добре тогава. — Сим пое дълбоко въздух и изправи рамене.

На челото му се образуваха бръчки, докато съсредоточаваше погледа си върху куклата.

Превих се на две, изпищях и се хванах за крака.

Фела ахна. Уилем скочи на крака. Широко отворените очи на Симон се изпълниха с паника, докато той сковано държеше куклата и иглата далеч една от друга.

— Аз… Аз не съм… — Той ни погледна разтревожено.

Изправих се и изтупах ризата си.

— Просто се упражнявах — ухилих се аз. — Твърде женски ли беше писъкът ми?

Симон се отпусна облекчено.

— Проклет да си! — немощно извика той и се засмя. — Това не е смешно, копеле такова.

Продължи да се смее безпомощно, докато бършеше лъскавата пот от челото си.

Уилем промърмори нещо на сиару и се върна на мястото си.

— Вие тримата сте почти толкова добри, колкото и някоя танцуваща трупа — рече Мола.

Симон си пое дълбоко дъх и след това бавно го изпусна. Разкърши рамене и повдигна куклата и иглата на нивото на очите си. Ръката му трепереше.

— В името на Техлу! — възкликна той. — Изкара ми акъла и сега не мога да го направя.

— В името на божията любов! — Мола се изправи, заобиколи огъня, за да застане до Симон, и протегна ръка — Дай ми ги. — Тя взе куклата и иглата, обърна се и ме погледна в очите. — Готов ли си?

— Само секунда.

След два цикъла постоянна бдителност отпускането на Алара, който ме защитаваше, бе като да отвориш юмрук, който се е вцепенил, защото е стискал нещо твърде дълго.

Поклатих глава. Чувствах се странно без Алара. Сякаш бях гол.

— Не се сдържай, но за всеки случай ме удари в крака.

Мола промърмори обвързване и заби иглата в крака на куклата.

Настъпи тишина. Всички стояха неподвижно и ме наблюдаваха.

Не почувствах нищо.

— Добре съм — уверих ги аз.

Приятелите ми си поеха облекчено дъх и аз погледнах Мола с любопитство.

— Това наистина ли беше всичко, на което си способна?

— Не — отвърна откровено Мола, издърпа иглата от крака на куклата, коленичи до огъня и я постави над него. — Това беше лек, пробен опит. Не искам да слушам отново момичешките ти писъци. — Тя извади иглата от огъня и се изправи. — Този път ще те нападна наистина. — Вдигна иглата над куклата и ме погледна. — Готов ли си?

Кимнах. Тя затвори очи за момент, след това прошепна обвързване и заби нагорещената игла в крака на куклата. Притиснатият към вътрешната страна на ръката ми метал стана студен и почувствах лек натиск върху прасеца си, все едно някой ме беше смушкал там с пръст. Погледнах надолу, за да се уверя, че Симон не ми отмъщава, като ме ръга с някоя пръчка.

Тъй като не гледах, пропуснах следващото нещо, което направи Мола, но усетих още три тъпи убождания — по едно във всяка ръка и още едно в мускула точно над коляното. Грамът стана още по-студен.

Чух как Фела ахна и вдигнах поглед точно навреме, за да видя как Мола хвърля куклата в огъня с неумолимо и решително изражение, промърморвайки ново обвързване.