Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Имаш въпрос. Или по-скоро Квоте има въпрос и ти искаш да го зададеш вместо него. Той е приседнал напред на стола си. Между веждите му се е образувала бръчка, прехапал е устни и това го издава. Остави го сам да ми зададе въпроса си. Това може да му подейства добре.

Замръзнах на място и се улових, че изглеждам точно както той ме описа. Куклата продължаваше да дърпа конците на своя техлин. Малкият свещеник предпазливо и плахо претърси областта около краката си, като размахваше книгата пред себе си. После заобиколи краката на масата и надникна в зарязаните обувки на Куклата. Движенията му бяха обезпокоително истински и ме разсеяха до такава степен, че забравих чувството на неудобство и усетих как се отпускам.

— Всъщност се чудех за амирите. — Погледът ми продължаваше да е насочен към сценката, която се разиграваше около краката на Куклата. Към представлението се бе присъединила още една марионетка — младо момиче, облечено като селянка. То се приближи до техлина и протегна ръка, сякаш се опитваше да му даде нещо. Не, задаваше му въпрос. Техлинът й обърна гръб. Момичето боязливо сложи ръка на рамото му. Той надуто отстъпи встрани.

— Чудех се кой ги е разпуснал — император Налто или църквата.

— Продължаваш да гледаш — смъмри ме той по-меко от предишния път. — Трябва за малко да се оставиш на течението и да подгониш вятъра — твърде сериозен си. Това ще ти докара неприятности.

Техлинът внезапно се обърна към момичето. Разтреперан от ярост, той го заплаши с книгата. Селянката стреснато отстъпи назад, спъна се и падна на колене.

— Разбира се, че църквата ги е разпуснала. Само указ на първосвещеника е имал влияние над тях. — Техлинът удари момичето с книгата, веднъж, два пъти, и го събори на земята, където то остана да лежи съвсем неподвижно. — Налто не е могъл да им нареди дори да пресекат улицата.

Някакво леко движение привлече погледа на Куклата.

— Олеле! — възкликна той и килна глава към Уилем. — Какво виждам аз! Главата леко се свежда. Челюстта е стисната, но очите не са съсредоточени върху нищо конкретно, а са насочени към вътрешното раздразнение. Ако бях човек, съдещ според онова, което вижда, щях да предположа, че Уилем току-що е загубил облог. Не знаеш ли, че църквата не одобрява залозите?

Свещеникът в краката на Куклата вдигна поглед към Уилем. Сетне събра ръце и обърна гръб на падналото момиче. Тържествено се отдалечи една-две крачки и склони глава, сякаш се моли.

Успях да отклоня вниманието си от сценката и вдигнах поглед към нашия домакин.

— Чел ли се „Светлините на историята“ от Фелтеми Рейс? — попитах го аз.

Видях Симон да хвърля на Уилем разтревожен поглед, но изглежда, че Куклата не намери нищо странно във въпроса. Техлинът в краката му се изправи, затанцува и заподскача весело.

— Да.

— Защо Рейс би написал, че „Алпура Пролиция Амир“ е бил шейсет и третият указ на император Налто?

— Рейс не би казал нищо такова — отвърна Куклата, без да вдига поглед от марионетката в краката си. — Това е пълна глупост.

— Но ние намерихме копие на „Светлините“, в което се казва точно това — изтъкнах аз.

Куклата сви рамене и продължи да наблюдава техлина, който танцуваше в краката му.

— Може да е грешка при преписването — замислено предположи Уилем. — Зависи кое издание на книгата е това, но самата църква може да е отговорна за промяната на тези сведения. Император Налто е любимата изкупителна жертва на историята. Може би църквата се опитва да се разграничи от амирите. Към края си те са извършили някои ужасни неща.

— Доста умно — похвали го Куклата и техлинът в краката му се поклони на Уилем.

Внезапно ми хрумна една идея.

— Знаеш ли какво има зад заключената врата на горния етаж? — обърнах се към Куклата аз. — Голямата каменна врата?

Техлинът спря да танцува и Куклата вдигна поглед. Изгледа ме продължително и строго.

— Не мисля, че един студент трябва да се занимава с вратата с четирите плочи. — Очите му бяха сериозни и ясни. — Ти не смяташ ли така?

Усетих как се изчервявам.

— Не, господине. — Не издържах на погледа му и извърнах очи.

Внезапното напрежение бе прекъснато от далечния звън на камбаната. Симон тихо изруга.

— Закъснявам — каза той и се обърна към Куклата. — Съжалявам, трябва да тръгваме.

Домакинът ни се изправи и окачи техлина на стената.

— И без това е време да се захвана отново с четене — отвърна той, отиде до мекото кресло, седна и отвори една книга. — Доведете го пак някой път. — Посочи към мен, без да отклонява поглед от книгата. — Имам още малко работа с него.

> 41.

> Общото благо

Вдигнах поглед към Симон и прошепнах:

— _Иваре еним еуге._

— Нали _уж_ трябваше да учиш по физиогномия.

Беше минал цял цикъл, откакто бяхме подпалили стаите на Амброуз, и зимата най-сетне бе започнала да си показва зъбите и бе покрила Университета с преспи от навят сняг, дълбоки до коленете. Както ставаше винаги, когато времето е студено, Архивът се напълни с прилежни студенти.