Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Четох до късно през нощта и бях стигнал едва до половината на купчината с истории, когато довърших бутилката с вино. Тъкмо се готвех да изпратя момчето за поръчки за нова бутилка, когато усетих лекото въздушно течение, което обявяваше пристигането на Алверон в стаите ми през тайния тунел.

Престорих се на изненадан, когато той влезе в стаята.

— Добър ден, ваша милост — казах аз и се изправих.

— Седни, ако желаеш — кратко отвърна той.

От уважение към него останах прав, тъй като бях научил, че с маера е по-добре да спазвам формалностите.

— Как напредват нещата с вашата дама? — попитах аз.

От развълнуваните клюки на Стейпс знаех, че всичко върви към бърз и успешен завършек.

— Днес официално се врекохме във вярност един на друг — разсеяно отвърна той. — Подписахме документите и всичко останало. Въпросът е приключен.

— Простете ми, че го казвам, но не изглеждате много доволен.

— Предполагам, че си чул за неприятностите по пътищата напоследък — кисело ми се усмихна Алверон.

— Само слухове, ваша милост.

— Слухове, чието разпространение се опитвам да спра — изсумтя той. — Някой устройва засади на бирниците ми по северния път.

Това беше сериозно.

— На бирниците ли, ваша милост? — попитах аз, като подчертах множественото число. — Колко са успели да отвлекат?

Маерът ме погледна строго, давайки ми да разбера, че въпросът ми е бил неуместен.

— Достатъчно. Повече от достатъчно. Това е четвъртият бирник, който изчезва. Повече от половината от северните ми данъци са откраднати от разбойниците. — Той ме погледна сериозно. — Нали знаеш, че земите на Лаклес са на север?

— Мислите, че Лаклес са тези, които устройват засади на вашите бирници?

— Какво? — погледна ме шокирано той. — Не, не. Това са бандитите в Елд.

Леко се изчервих от смущение.

— Изпратихте ли патрули, ваша милост?

— Разбира се, че изпратих патрули — сопна се Алверон. — Изпратих цяла дузина. Не откриха дори и един лагерен огън. — Той направи пауза и ме погледна. — Подозирам, че имат съучастник в гвардията ми. — Изражението му беше мрачно.

— Предполагам, че ваша милост е изпратил охрана на своите бирници.

— По двама души на човек — отвърна той. — Знаеш ли колко струва да подмениш дузина охранители? Брони, оръжия, коне? — въздъхна той. — На всичко отгоре, само част от откраднатите данъци са мои, останалото принадлежи на краля.

— Предполагам, че няма да остане много доволен — кимнах аз с разбиране.

— О, Родерик ще си получи парите, независимо от това — презрително махна с ръка маерът. — Той ме държи лично отговорен за неговия десятък. Затова съм принуден да изпращам отново бирници, за да съберат за втори път дела на Негово величество.

— Мисля, че повечето хора няма да са особено доволни от това — отбелязах аз.

— Наистина няма да са. — Той седна на един от прекалено меките фотьойли и уморено разтри лицето си. — Не знам как да постъпя. Как ще изглеждам пред Мелуан, ако не мога да опазя дори и собствените си пътища?

Аз също седнах на стол с лице към него.

— А Дагон? — попитах аз. — Той няма ли да може да ги открие?

— О, Дагон ще ги открие — засмя се той с невесел, наподобяващ на лай смях. — За по-малко от десет дни главите им ще са набити на колове.

— Тогава защо не го изпратите? — объркано попитах аз.

— Защото Дагон е праволинеен мъж. Той ще срине до основи десетина села и ще запали хиляда акра от Елд, за да ги открие. — Той поклати глава. — А дори и да го смятах за подходящ за тази задача, в момента той издирва Каудикус. Освен това мисля, че в Елд е замесена и магия, а това е извън познанията на Дагон.

Подозирах, че единствената магия щеше да се окаже дузина големи модегански лъкове. Но когато хората се сблъскваха с нещо, което не можеха да обяснят, в природата им бе да го свържат с магията — особено във Винтас.

— Мога ли да разчитам на помощта ти по този въпрос? — Алверон се приведе напред на стола си.

На това питане имаше само един възможен отговор:

— Разбира се, ваша милост.

— Познаваш ли гората?

— Когато бях по-млад, един офицер ме обучаваше — преувеличих аз, предполагайки, че той търси някой, който да му помогне да измисли по-добра защита за своите бирници. — Знам достатъчно, за да проследя някой и самият аз да се скрия.

При тези мои думи маерът повдигна вежди.

— Наистина ли? Образованието ти май е доста разнородно, а?

— Водих интересен живот, ваша милост. — Бутилката вино, която изпих, ме направи по-самоуверен от обикновено и добавих: — Имам една-две идеи, които може да ви се сторят полезни за разрешаването на вашия проблем с бандитите.

— Кажи ми. — Той се облегна на фотьойла си.

— Мога да измисля някаква арканична защита за хората ви. — Направих театрален жест с дългите пръсти на лявата си ръка, като се надявах, че той ще изглежда достатъчно загадъчен.

Започнах да пресмятам наум, чудейки се колко време ще ми отнеме създаването на „уловител на стрели“, като използвам единствено оборудването в кулата на Каудикус.