Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Хората не обичат да се шегуват с тях — отвърна Станчион. — Всъщност това ги обижда. Никой не обича да си правят майтап с него.

— Технически погледнато — намеси се Симон, — той се пошегува с лютнята.

Всички се обърнаха да го погледнат и усмивката му леко повехна.

— Не разбирате ли? Квоте наистина се пошегува с лютнята. — Той сведе поглед към масата и усмивката му изчезна, а лицето му смутено се изчерви. — Съжалявам.

Мари се засмя непринудено.

Манет се обади:

— Значи всъщност проблемът е, че има два вида публика — такава, която разбира достатъчно от музика, за да схване шегата, и такава, на която шегата трябва да бъде обяснена.

Мари направи тържествуващ жест към Манет.

— Точно така — обърна се тя към Станчион. — Ако идваш тук и нямаш достатъчно познания да схванеш шегата, то тогава заслужаваш малко да ти натрият носа.

— Само дето повечето от тези хора са благородници — не се съгласяваше Станчион, — а нашият млад хитрец все още си няма покровител.

— Какво? — изненада се Мари. — Трепе преди месеци разпространи новината за теб. Защо още никой не те е грабнал?

— Амброуз Джакис — кратко отвърнах аз.

— Той музикант ли е? — По лицето й не пролича да го познава.

— Син на барон — обясни Уилем.

— Как е възможно той да ти попречи да си намериш покровител? — смутено се намръщи тя.

— Разполага с достатъчно свободно време и толкова много пари, сякаш е господ — сухо отвърнах аз.

— Баща му е един от най-могъщите хора във Винтас — добави Манет и след това се обърна към Симон: — Кой поред беше той на опашката за трона, шестнайсети ли?

— Тринайсети — навъсено отвърна Симон. — Целият род Суртхен загина в морето преди два месеца. Амброуз не спира да се хвали, че баща му е на дванайсет крачки от кралската титла.

— Работата е там, че точно този баронски син разполага с достатъчно влияние и никак не се притеснява да го използва — обърна се Манет отново към Мари.

— И ако трябва да сме напълно честни — намеси се Станчион, — редно е да споменем, че младият Квоте не е най-тактичният човек във Федерацията. — Той леко се прокашля. — Доказателство за това е и днешното му изпълнение.

— Мразя, когато хората ме наричат _младия Квоте_. — Обърнах се тихо настрани към Сим и той ме изгледа съчувствено.

— Продължавам да твърдя, че изпълнението беше блестящо — натърти Мари и се извърна към Станчион с крака, здраво стъпили на пода. — Това е най-умното нещо, което някой е правил тук от месец насам, и ти го знаеш.

Сложих ръка върху рамото на Мари и казах:

— Той е прав. Постъпих глупаво. Или поне щеше да е глупаво, ако все още имах и най-малката надежда да си намеря покровител. — Погледнах Станчион право в очите. — Но аз нямам такава. И двамата знаем, че Амброуз отрови този кладенец.

— Кладенците не остават отровени завинаги — отбеляза Станчион.

— А тогава какво ще кажеш за това? — свих рамене аз. — Предпочитам да свиря песни, които да забавляват приятелите ми, вместо да угаждам на хора, които не ме харесват заради дочути слухове.

Станчион си пое дъх и шумно издиша.

— Съгласен съм с това — каза той и леко се поусмихна.

В последвалото кратко мълчание Манет се прокашля многозначително и започна да мята погледи към новодошлите.

Разбрах намека му и го представих.

— Станчион, вече се познаваш с моите състуденти Уил и Сим. Това е Манет, студент и от време на време мой наставник в Университета. Всички, това е Станчион, нашият домакин, собственик и господар на сцената на „Еолиан“.

— За мен е удоволствие да се запознаем — отвърна Станчион и кимна учтиво, преди да огледа неспокойно залата. — Като стана дума за това, че съм домакин, май трябва да се захващам за работа. — Той ме потупа по гърба и се обърна да си тръгва, като добави: — Междувременно ще се опитам да успокоя малко страстите.

Усмихнах му се с благодарност и след това направих театрален жест.

— Всички, това е Мари — най-добрата цигулка в „Еолиан“, както вече се убедихте със собствените си уши. И както можете да видите със собствените си очи — най-красивата жена на хиляди километри околовръст. А умовете вероятно ви подсказват и че тя е най-мъдрата от…

Мари се ухили и махна с ръка.

— Ако бях наполовина мъдра, колкото съм и висока, нямаше да се захвана да те защитавам — заяви. — Наистина ли бедният Трепе агитира за теб през цялото това време?

— Казах му, че това е обречена кауза — кимнах аз.

— Сигурно проблемът е, че продължаваш да се отнасяш пренебрежително с хората — отбеляза Мари. — Кълна се, че никога не съм срещала друг човек като теб, на когото толкова да му липсва умението да се държи в обществото. Ако нямаше вроден чар, досега някой вече щеше да те е наръгал с нож.

— Така си мислиш — промърморих аз.

Мари се обърна към приятелите ми около масата и им каза:

— Беше удоволствие да се запозная с всички вас.

Уил кимна, а Сим се усмихна. Манет обаче се изправи на крака с плавно движение и й подаде ръка. Мари я пое и приятелят ми сърдечно обхвана дланта й между двете си ръце.

— Мари — рече, — ти ме заинтригува. Има ли някакъв шанс да се съгласиш по някое време тази вечер да те почерпя питие и да се насладя на удоволствието да разговарям с теб?