Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Толкова рано сутринта работилницата беше почти зловещо тиха. Огромната зала изглеждаше празна и безжизнена само с шепа студенти, които работеха по своите проекти. Това, в комбинация със странното осветление и неочакваното ми повикване от Килвин, ме накара да се чувствам доста неспокоен, докато пресичах помещението на път за кабинета на магистъра.

Въпреки ранния час малкото огнище в ъгъла на стаята на Килвин беше добре разпалено. Когато застанах на отворената врата, почувствах вълна от топлина. Усещането беше приятно след ранния зимен студ навън. Килвин стоеше с гръб към мен и духаше с духалото в постоянен ритъм.

Почуках силно на рамката на вратата, за да привлека вниманието му.

— Магистър Килвин? Току-що се опитах да си изпиша материали от Ателието. Някакъв проблем ли има?

— Ре'лар Квоте — хвърли ми поглед Килвин. — Ей сега ще дойда. Влизай.

Пристъпих в кабинета и затворих тежката врата след себе си. Ако се бях забъркал в неприятности, предпочитах никой друг да не го чуе.

Килвин продължи да духа с духалото още дълго време. Едва когато извади дълга тръба, разбрах, че не раздухваше огнището, за да кове метал, а се занимаваше със стъкларство. Със сръчно движение той изтегли едно топче разтопено стъкло от края на тръбата и след това се зае да раздува все по-нарастващ балон от него.

След минута стъклото загуби оранжевия си блясък.

— Духалото — нареди Килвин, без да ме поглежда, и сложи тръбата обратно в гърлото на пещта.

Побързах да се подчиня и задухах с духалото в равномерен ритъм, докато стъклото не заблестя отново в оранжево. Килвин ми махна да спра, извади го и отново дълго духа в тръбата, като въртеше стъклото, докато балонът стана голям като пъпеш.

Отново го сложи в пещта и аз започнах да помпам с духалото, без да чакам да ме подканят. След като повторихме тази процедура три пъти, целият се облях в пот. Дощя ми се да не бях затварял вратата на Килвин, но не исках да оставям духалото за времето, необходимо да я отворя отново.

Килвин, изглежда, не забелязваше горещината. Стъкленият балон стана голям колкото главата ми, а след това колкото тиква. Но на петия път, когато го извади от пещта и започна да го раздува, той провисна от края на тръбата, спука се и падна на пода.

— _Кист, крайле, ен Коте_ — гневно изруга той и хвърли металната тръба, която остро иззвъня върху каменния под. — _Краемет бреветан Аерин!_

Сподавих внезапното си желание да се засмея. Моят сиару не беше много добър, но бях почти сигурен, че Килвин каза: „Лайна в брадата на бога!“

Подобният на мечка магистър дълго стоя с поглед, насочен към строшеното стъкло на пода. След това изпусна дълга и ядосана въздишка през носа си, свали очилата си и обърна поглед към мен.

— Три комплекта синхронизирани звънци, месинг — започна той без предисловие. — Един кран със стяга, желязо. Четири комина, желязо. Шест сифона, калай. Двайсет и два прозореца от двойно подсилено стъкло и различни други неща, изработени на парче.

Това беше списъкът на цялата работа, която бях свършил този семестър в Рибарника. Просто неща, които можех да направя и да продам на Ателието за бърза печалба.

— Доставя ли ти удоволствие тази работа, ре'лар Квоте? — погледна ме Килвин с тъмните си очи.

— Тези проекти са доста лесни, магистър Килвин — признах аз.

— Сега си ре'лар — каза той с глас, натежал от упрек. — Задоволяваш ли се да вървиш по най-лесния път и да правиш играчки за богатите безделници? На това ли искаш да посветиш времето си в Рибарника? На лесна за изпълнение работа?

Усетих капчици пот в косата си, които започнаха да се стичат по гърба ми.

— Малко се притеснявам да се захвана с нещо свое — оправдах се аз. — Не одобрихте модификациите, които направих в ръчната си лампа.

— Това са думи на страхливец — отсече Килвин. — Нима щом те смъмрят веднъж, вече не смееш да опитваш отново? — Той ме погледна. — Питам те отново, звънци и отливки — харесва ли ти тази работа, ре'лар Квоте?

— Харесва ми мисълта да си платя таксата за обучение за следващия семестър, магистър Килвин. — Потта се стичаше по лицето ми, опитах се да я забърша с ръкава си, но ризата ми вече бе подгизнала.

Хвърлих поглед към вратата на кабинета на Килвин.

— А самата работа? — подкани ме магистърът.

Тъмната кожа на челото му бе покрита с капчици пот, но като изключим това, явно горещината не го притесняваше.

— Истината ли искате, магистър Килвин? — попитах аз и се почувствах леко замаян.

— Ценя истината във всичко, ре'лар Квоте. — Той изглеждаше леко обиден.

— Истината е, че миналата година направих осем палубни фенера, магистър Килвин. Ако трябва да направя още един, предполагам, че може и да пукна от скука.

Килвин изпухтя с някакво подобие на смях и ми се усмихна широко.