Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Ще се оправи — потвърди тя, — при условие че температурата му спадне. — Взе един всичкомер и го пъхна в устата ми.

— Знам, че ще ти е трудно, но се опитай да си държиш устата затворена за една минута.

— Тогава ще ти кажа следното — обърна се към мен ухиленият Симон. — Чухме, че Килвин те е отвел някъде, където да сте насаме, и ти е показал нещо, от което си припаднал като пъзливо момиченце.

Изгледах го намръщено, но не казах нищо.

Мола се обърна отново към Уил и Сим:

— Краката ще го болят известно време, но няма някакви сериозни увреждания. Лакътят му също ще се оправи, макар че е зашит много нескопосано. Така или иначе, какво правехте вие, момчета, в стаите на Амброуз?

Уилем просто й хвърли типичния си стоически поглед с тъмните си очи. Със Сим обаче нямах този късмет.

— Квоте трябваше да вземе един пръстен за своята любима — весело и бодро отвърна той.

Мола ме изгледа вбесена.

— Трябва да си много нагъл, за да ме излъжеш право в очите! — каза тя, а погледът й бе безизразен и студен като на котка. — Добре, че не се опита да подцениш интелигентността ми.

Поех си дълбоко дъх и извадих всичкомера от устата си.

— Пусто да остане, Сим! — ядосано извиках аз. — Някой ден трябва да те науча да лъжеш.

Сим местеше поглед между мен и Мола и се изчерви от паника и смущение.

— Квоте харесва едно момиче от другата страна на реката — отбранително отвърна той. — Амброуз й е взел пръстена и не иска да й го върне. Ние…

Мола го прекъсна с рязък жест.

— Защо просто не ми каза това? — попита ме раздразнено тя. — Всеки знае как Амброуз се държи с жените!

— Точно затова не ти казах — отвърнах аз. — Звучеше като много удобна лъжа. А и това никак не ти влиза в работата.

Изражението на лицето й стана непоколебимо.

— Звучиш доста нахакано за…

— Спрете! Просто спрете! — извика Уилем и стресна и двама ни. Той се обърна към Мола: — Когато Квоте дойде тук в безсъзнание, какво беше първото нещо, което направи?

— Проверих зениците му за следи от травма на главата — механично отговори Мола. — Какво общо има това, по дяволите?

— Погледни очите му сега — посочи ме Уилем.

Мола ме погледна.

— Тъмни са — отбеляза изненадано Мола. — Тъмнозелени, с цвят на бор.

— Недей да спориш с него, когато очите му потъмнеят така — продължи Уил. — От това няма да излезе нищо добро.

— Това е своеобразно предупреждение, подобно на звука, издаван от гърмящата змия — добави Сим.

— По-скоро като наежването на куче — поправи го Уилем. — Показва кога е готов да те захапе.

— Всички вие можете да вървите право в ада! — извиках аз. — Или ми дайте огледало, за да видя за какво говорите. Не ме интересува кой ще го направи.

Уил не ми обърна внимание.

— Нашият малък Квоте има много избухлив нрав, но след като мине малко време да се успокои, ще осъзнае истината. — Уилем ми хвърли пронизващ поглед. — Той не се ядоса, защото не му вярваш или защото подлъга Сим. Разстрои се, защото ти разбра на какви магарии е способен, за да впечатли жена. — Той ме погледна отново. — „Магарии“ ли беше правилната дума?

Поех си дълбоко дъх и след това го изпуснах.

— Горе-долу — признах аз.

— Избрах го, защото звучи като „магаре“ — обясни Уил.

— Знаех си, че и вие двамата участвате — каза Мола с извинителна нотка в гласа. — Тримата сте неразделни и това ме накара да стигна до съответните заключения. — Тя заобиколи леглото и огледа критично наранения ми лакът. — Кой от двама ви го заши?

— Аз — направи гримаса Сим. — Знам, че го оплесках.

— Това е доста меко казано — отбеляза Мола и го погледна крайно неодобрително. — Изглежда така, сякаш си се опитал да избродираш името си върху него, но непрекъснато си допускал грешки.

— Мисля, че се справи доста добре — намеси се Уил и я погледна в очите, — като се има предвид, че няма никаква подготовка и че помагаше на приятел при обстоятелства, които далеч не бяха идеални.

Мола се изчерви.

— Не исках да прозвучи така — побърза да каже тя. — Когато човек работи тук, лесно забравя, че не всеки… — Обърна се към Сим. — Съжалявам.

Той прокара ръка през пясъчнорусата си коса.

— Предполагам, че можеш да ми се реваншираш някой път — каза й и се ухили като малко момче. — Да речем утре следобед? Когато ще ми позволиш да те почерпя с обяд? — Той я погледна с надежда.

Мола вдигна очи към тавана и въздъхна с нещо средно между развеселеност и отчаяние.

— Добре.

— Нямам повече работа тук — заяви Уил с важен глас. — Тръгвам си. Мразя това място.

— Благодаря ти, Уил.

Той небрежно махна с ръка през рамо и затвори вратата след себе си.

* * *

Мола се съгласи да не споменава в доклада си за подозрителните ми рани и да се придържа към първоначалната си диагноза за топлинен удар. Махна конците на Сим, след това почисти мястото, заши го отново и превърза ръката ми. Не беше особено приятно, но знаех, че ще се излекувам по-бързо под опитните й грижи.

Накрая ме посъветва да пия повече вода, да поспя и ми предложи за в бъдеще да се въздържам от изтощителна физическа дейност в гореща стая на следващия ден, след като съм паднал от покрив.

> 22.

> Подхлъзване