Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Доста впечатляващо — похвали ме Дал след часа. — От години не е имало студент, който да остане непобеден толкова дълго време. Дали някой изобщо ще се реши да заложи срещу теб?

— Това отдавна вече не представлява интерес за никого — поклатих глава аз.

— Такава е цената на славата. — Дал се усмихна, но след това стана малко по-сериозен. — Исках да те предупредя, преди да го обявя пред целия курс. Следващия цикъл вероятно ще изправя другите студенти по двойки срещу теб.

— Ще трябва да се справя с Фентон и Брей едновременно? — попитах аз.

Дал поклати глава.

— Ще започнем с двамата, които са се класирали най-ниско в дуелирането. Това ще бъде чудесно встъпление към упражненията за работа по групи, които ще правим по-късно през семестъра — той се усмихна, — и ще те предпази да не станеш прекалено самодоволен. — Дал ме изгледа изпитателно. — Добре ли си?

— Просто ми е студено — неубедително отвърнах аз и потреперих. — Може ли да застанем по-близо до мангала?

Застанах толкова близо, колкото бе възможно, без да се допирам до нагорещения метал, и прострях ръце над купата, пълна с проблясващи въглени. Малко след това вече не ми беше студено и забелязах, че Дал ме наблюдава с любопитство.

— По-рано днес се оказах в Медика с лек топлинен удар — признах аз. — Просто тялото ми е още леко объркано. Сега се чувствам добре.

Дал се намръщи.

— Не трябваше да идваш на занятия днес, щом не си добре — смъмри ме той. — И със сигурност не трябваше да се дуелираш. Този вид симпатия натоварва тялото и ума. Не трябваше да рискуваш да усложниш допълнително нещата, като не се чувстваш добре.

— Когато дойдох за заниманията, се чувствах добре — излъгах аз. — Просто тялото ми напомня, че му дължа една нощ здрав сън.

— Тогава се постарай да му я осигуриш — строго ми нареди той и сам разтвори ръце над огъня. — Ако се преуморяваш, после ще си платиш за това. Напоследък изглеждаш малко разсеян. Всъщност „разсеян“ не е точната дума.

— Изморен? — предположих аз.

— Да. Изморен. — Той ме изгледа замислено и приглади брадата си с ръка. — Бива те с думите. Предполагам, че това е една от причините да попаднеш при Елодин.

Не казах нищо в отговор. Мълчанието ми трябва да е било твърде красноречиво, защото Дал ме погледна с любопитство.

— Как върви обучението ти при Елодин? — попита небрежно той.

— Доста добре — предпазливо отвърнах аз.

Той ме погледна отново.

— Не толкова добре, колкото се надявах — признах аз. — Обучението при магистър Елодин не е онова, което очаквах.

— Понякога с него е трудно — кимна разбиращо Дал.

Внезапно ми дойде наум да го попитам нещо:

— Знаете ли някакви имена, магистър Дал?

Той кимна сериозно.

— Кои са те? — настоях аз.

Дал леко се стегна, след което сви и разтвори ръцете си над огъня и се поотпусна.

— Това не е особено учтив въпрос — меко каза той. — Е, не е невъзпитан, но просто е от онези въпроси, които не се задават. Като например да попиташ един мъж колко често прави любов с жена си.

— Съжалявам.

— Не е необходимо. Няма откъде да го знаеш. Мисля, че това е останало от по-стари времена. От времената, когато е имало повече основания да се страхуваме от събратята си арканисти. Ако си наясно с имената, които знае твоят неприятел, това означава, че можеш да отгатнеш и неговите силни и слаби страни.

И двамата замълчахме за момент, топлейки се на въглените.

— Огъня — каза той след продължително мълчание, — знам името на огъня. И още едно.

— Само две? — изтърсих аз, без да се замислям.

— А ти колко знаеш? — попита ме той с леко подигравателен тон. — Да, само две. Но да знаеш две имена в днешно време е много. Елодин казва, че някога е било различно.

— А колко имена знае Елодин?

— Дори и да знаех, щеше да е изключително невъзпитано да ти отговоря — отвърна той с нотка на неодобрение. — Но няма да сгреша, ако кажа, че знае няколко.

— Можете ли да ми покажете нещо с името на огъня? — попитах аз. — Ако това не е неуместно?

Дал се поколеба за момент, после се усмихна. Погледна съсредоточено мангала между двама ни, затвори очи, след това посочи незапаления мангал в другия край на стаята.

— Огън!

Той изрече думата като заповед и от далечния мангал изригна колона от пламък.

— Огън? — повторих озадачено аз. — Това ли е? Името на огъня е „огън“?

Елкса Дал се усмихна и поклати глава.

— В действителност аз не казах това. Някаква част от теб просто използва дума, която ти е позната.

— Спящото ми съзнание я е превело?

— Спящо съзнание? — изгледа ме объркано той.

— Така Елодин нарича онази част от нас, която знае имената — обясних аз.

— Наричай го както желаеш. — Дал сви рамене и прокара ръка през късата си черна брада. — Фактът, че изобщо ме чу да казвам нещо, вероятно е добър знак.

— Понякога се чудя защо се захванах с даването на имена — промърморих аз. — Можеше да запаля този мангал и със симпатия.

— Не и без връзка — изтъкна Дал. — Без обвързване и източник на енергия…