Пазителят на монетния двор

— Сър Джонас Мур беше близък приятел на библиотекаря — обясни господин Пийпс. — От 1669 година Мур е Инспектор на Артилерията в Тауър. Никой не познава крепостта по-добре от него. Познавах го до смъртта му през 1679 година, но не знаех тайната на богатството му, което се появи в късен период от живота му. Говореше се, че парите са дошли от официални и неофициални възнаграждения, които е получавал за работата си като инспектор в Танжер. Аз обаче никога не съм вярвал на това, защото парите му бяха много. Мисля, че когато през 1669 година Мур стана Инспектор на Артилерията, Уилям Прин, пазителят на архивите в Тауър, му е доверил тайната за съкровищата на тамплиерите малко преди да смъртта си същата година. Смятам също, че скоро след това Мур случайно е попаднал на малка част от съкровището и през последните десет години от живота си се е опитвал да намери остатъка, с помощта на Фламстийд.

— Но, сър, моля ви, бихте ли обяснили — обадих се аз. — Не е ли възможно съкровището на тамплиерите да е било закарано в Шотландия?

— Това е само слух. По всяка вероятност част от съкровището е било пренесено в Лондон в началото на петнадесети век. След битката при Тюксбъри през 1471 година Маргарита Анжуйска използвала съкровището, за да откупи живота си, а Ричард, херцогът на Глостър, го е отнесъл във фамилното си имение в Гринич Парк и го е скрил там.

— Гринич Парк! — възкликна Нютон. — Кълна се, че това е най-интересната история, която съм чувал, господин Пийпс. Намеквате, че Кралската обсерватория в Гринич е избрана заради близостта й до заровено съкровище?

— Най-щедрият спомоществовател на новата обсерватория беше сър Джонас Мур — отвърна господин Пийпс. — Той купи мястото и заедно с Командира на Артилерията организира построяването на обсерваторията с пари, събрани от разпродажбата на военни резерви от барут в Портсмут. Мур направи така, че Фламстийд да стане Кралски астроном и Артилерията да му плаща заплатата.

— Подозирате, че Фламстийд все още търси съкровището? — попитах аз.

— Сигурен съм — отвърна господин Пийпс, — така както и че няма да го открие. Мур е намерил съвсем малка част от съкровището, което всъщност е непокътнато. И това води до втората част на историята ми.

Нютон се засмя.

— Не, сър, кълна се, че не можете да ме развеселите повече, отколкото вече го сторихте. Фламстийд в ролята на сър Пърсивал, който търси Свещения Граал.

— Този път казвате повече, отколкото знаете — усмихна се господин Пийпс. — През 1682 година посетих херцога на Йорк в Шотландия, където се запознах с херцога на Атол. Големият му син лорд Мъри заяви, че е привърженик на крал Уилям и се е сражавал срещу виконт Дънди в битката при Киликранки през 1689 година. Дънди бил убит, а Мъри намерил кръста на Ордена на тамплиерите на Сион на врата му. Мъри поръчал да му изработят точно копие на кръста, което наскоро ми даде да съхранявам. Поканих ви, за да ви го покажа.

Господин Пийпс извади от джоба на редингота си кръст с диагонално кръстосани черти с размера на човешка длан и го даде на Нютон да го разгледа. Стори ми се, че кръстът е направен от сребро и изписан със знаци, което силно заинтригува господаря ми.

— Защо мислите, че кръстът е на Ордена на тамплиерите?

— Известно е, че Дънди е носил техния кръст. Надявах се да изтълкувате надписите, докторе, тъй като се смята, че кръстът представлява ключът към загадката за намирането на съкровището.

— Знаците са интересни — съгласи се Нютон. — Но се питам за какво са мъничките дупки. Казвате, че това е точно копие на оригинала?

— Абсолютно точно — потвърди доктор Пийпс.

Нютон вдигна кръста към прозореца и измърмори нещо.

— Много интересно. Прилича на кръст, а всъщност е нещо съвсем различно.

— Но щом не е кръст, тогава какво е? — попита господин Пийпс.

— Съзвездие — обясни Нютон. — Разположението на дупчиците, особено на трите в средата, показва Орион, ловецът и господарят на зимното небе. Няма съмнение.

Той върна кръста на господин Пийпс.

— С изключение на това, не мога да ви кажа повече. Но може би разположението на дупчиците, свързано с числата и символите на кръста, показва местонахождението на картата.

Господи Пийпс кимна изумено.

— Казахте ми повече, отколкото се надявах да чуя, сър — рече той.

— Радвам се, че можах да ви направя тази малка услуга — каза Нютон и леко му се поклони.

— Разкритието засили решимостта ми да разбера как кръстът може да се използва, за да се открие съкровището на тамплиерите — заяви нашият домакин.

— Тогава ви желая успех в усилията — рече Нютон.

Скоро след това се сбогувахме с господин Пийпс и се върнахме в Тауър.

— Да бъда проклет, ако това не беше най-любопитната история, която съм чувал — отбелязах аз.

— Лондонската крепост Тауър крие много тайни — съгласи се Нютон.

— Не би ли си струвало да убиеш за подобна тайна? Съкровище в Тауър — добавих аз, след като Нютон не отговори. — Да, наистина. Мощен стимул да извършиш убийство.