Пазителят на монетния двор

— Само като си помисля, че докато сме играли карти, на няколко метра от вратата е станало убийство — рече господин Нийл. — Това е прекалено!

— Да, наистина — съгласи се Нютон. — Но вече започнах разследване.

Нийл поклати глава.

— Това няма да улесни сеченето на новите монети. Работата в Монетния двор със сигурност ще бъде разстроена.

— Паричната реформа е първата ми грижа. Ето защо поех нещата в свои ръце. Убеден съм, че скоро ще заловя злосторника.

— Е, тогава оставям въпроса на вас, докторе. Пък и стомахът ми е много чувствителен и няма да издържа при вида на нов труп. Лека нощ, Пазителю.

— Лека нощ, Главен майсторе.

Господин Нийл затвори вратата. Нютон ме погледна и многозначително повдигна вежди.

— Шайка мошеници, няма съмнение.

— Но защо не предупредихте господин Нийл за доктор Лав и граф Гаетано? — попитах аз.

— Моментът не е подходящ. Сега трябва да съберем информация и само от нея ще разберем какво се е случило. От вонящата мъгла на тютюнев дим в стаята ми стана ясно, че вратата на Главния майстор отдавна не е отваряна. Следователно никой от тях не е оставил на стълбите трупа на Мърсър.

Докато се отдалечавахме от вратата на господин Нийл, Нютон погледна нагоре към външната крепостна стена над къщата на Кралския чиновник, към къщата на Главния майстор и към моята къща отсреща, а после се вторачи в стража от Артилерията, който патрулираше покрай стената.

— Ако някой е стоял на онази стена в шест часа, може да е видял каруцата със сеното да спира пред стълбището Сали Порт — каза той. — По това време бяхме в Бялата кула, защото си спомням, че погледнах часовника си, преди да започна наблюденията си.

— Защо не попитате стража?

— Защото той не е бил на пост — отвърна Нютон с увереност, която ме изненада.

— Но той сигурно знае името на човека, когото е сменил. Дали да не го попитаме още сега, преди лорд Лукас да е уведомен?

— Имате право. Лорд Лукас само ще се опита да попречи на разследването ни и работата в Монетния двор. Той е като муха в кравешко изпражнение, която се мисли за кралица.

Отидохме до външната крепостна стена. Студеният вятър отнесе шапката ми и се наложи да я гоня, за да не прелети над зида и да падне в рова около крепостта.

— Внимавайте — каза стражът, изненадан, че ни вижда там. — Не е редно нощем да разглеждате забележителностите, господа. По-добре дръжте шапката в ръката си, сър, освен ако не искате да я подарите на луната.

— Как се казвате? — попита Нютон.

— Марк, сър — бавно отговори мъжът, стрелкайки очи насам-натам, сякаш не беше сигурен в този факт. — Марк Гилбърт.

Отблизо той изглеждаше твърде дребен за войник и раменете му бяха някак закръглени, макар че изражението и държането му бяха бдителни.

— Господин Гилбърт, тази вечер в Монетния двор беше намерен трупът на убит по особено жесток начин човек.

Гилбърт погледна над стената и после се изплю на територията на Монетния двор.

— Задължително е да разпитам всички, които може да са видели нещо от случилото се тук тази вечер.

— Не забелязах нищо необичайно, откакто застъпих на пост, сър.

— И кога беше това?

Преди да отговори, Гилбърт отново се изплю. Останах с убеждението, че го прави, за да стане по-разговорлив, защото се стеснява.

— В пет часа, сър.

— Но въпреки това, оттогава не сте патрулирали покрай тази стена? Сержант Роан и капитан Морне не бяха ли тук преди малко?

Гилбърт се намръщи, като чу, че Нютон знае това.

— Сержант Роан ме отмени за половин час, сър, но не видях офицер.

— Защо ви е отменил сержант Роан? Не е обичайно сержант да отменя обикновен войник.

— Вярно е, сър. Не мога да кажа защо го направи, но му бях много благодарен, защото е доста студено. Помислих, че това е причината. Пък и Роан е добър човек за французин.

— Сержант Роан е хугенот?

— Да, сър.

— Щом казвате. — Нютон тръгна покрай стената, оставяйки ме с Гилбърт.

— Кой е бил убит? — попита войникът.

— Даниъл Мърсър — отвърнах аз.

— Не. Дани Мърсър? Той не беше лош човек за служител в Монетния двор. Казвате, че е бил убит?

— Така изглежда — рекох аз, защото не виждах причина да го тревожа, а всъщност наблюдавах моя господар по-внимателно, отколкото слушах Марк Гилбърт.

Нютон вървеше на изток и бе стигнал до Месинговия хълм, а после се върна, като спря да вземе нещо от стената под краката му.

— Елате — каза той, минавайки покрай мен на път към стъпалата. — Бързо! Трябва да бързаме. Благодаря, господин Гилбърт.

Отидохме при кулата Байуърд, която беше входът за Тауър, където Нютон разпита вратаря. Човекът потвърди, че освен ако някой не носи шпага или пистолет, влизащите в крепостта не се обискират, а каретите и каруците се претърсват, когато излизат, в случай че като капитан Блъд се опитат да откраднат кралските скъпоценности. От обясненията му стана ясно, че в Монетния двор не е трудно да се пренесе обезглавен труп в каруца със сено.