Пазителят на монетния двор

Оттам тръгнахме по Уотър Лейн, влязохме във вътрешния двор и се отправихме към големия склад, където както вратарят ни уведоми, можеше да намерим сержант Роан. Докато минавахме покрай кралския параклис „Сейнт Питър“, видяхме двама мъже да вървят към нас в мрака. Едва когато се приближиха, познахме сержант Роан и капитан Морне.

— Доктор Нютон? — попита Морне. — Какво означава този слух? Говори се, че е открит още един труп.

— Да, капитане. На Даниъл Мърсър. В Монетния двор.

— Мърсър? Мисля, че не го познавам. Някой от вашите хора ли беше, докторе?

— Да, капитане. Един от гравьорите.

— Много неприятно.

— За мен също, защото трябва да разследвам случая по собствена преценка.

— Ще трябва да уведомите лорд Лукас.

— Да, но само когато реша, че знам достатъчно, за да не загубя ценното му време. Той има да решава големи дела.

— Да, точно така — колебливо се съгласи капитан Морне.

— Вероятно вие и сержантът ще ми помогнете да ускоря разследването си по един дребен въпрос, тъй като може да сте видели нещо, когато сте се срещнали на Месинговия хълм по-рано тази вечер. Тялото на Мърсър е било оставено на стълбището Сали Порт по онова време.

— Грешите, докторе. Не сме били на Месинговия хълм.

Нютон се усмихна хладно.

— Светът обича да го мамят. — Той махна шапката си, въздъхна шумно и се вторачи в осеяното със звезди небе. — Но аз не вярвам на външния вид на нещата, капитан Морне. Няма да се подведа, когато имам доказателства, на които разчитам. Още веднъж ще повторя, че вие и сержант Роан сте се срещнали на Месинговия хълм и ще ви помоля да ми кажете дали сте видели нещо необичайно на Минт Стрийт.

— Трябва да тръгвам — високомерно заяви капитанът. — Нямам време да разговарям с вас, доктор Нютон. Получихте отговора ми, сър.

— Преди да тръгнете, бихте ли желали да си вземете катарамата на колана?

Морне протегна ръка към катарамата на колана си, не я намери и ахна, като я видя на дланта на Нютон.

— Как е попаднала у вас, сър? — попита капитанът и я взе от ръката му.

— Намерих я на външната крепостна стена. Близо до Месинговия хълм. Мисля, че е паднала от колана ви, когато сержант Роан ви е повалил на земята и после отново ви е изправил на крака.

— Не е възможно някой да ни е видял — промълви Морне.

— Кажете ми, капитане, в армията обичайна практика ли е сержантите безнаказано да удрят офицерите?

— Мисля, че грешите, сър — обади се сержант Роан. — Не съм удрял офицер.

— Нито сте го заплашвали, предполагам.

— Това е личен въпрос между двама джентълмени — каза Морне.

— Не, сър, между офицер и сержант. Кажете ми, капитане, все още ли носите писмото, което сержантът ви даде?

— Писмо?

— А вие, сержант, у вас ли е гвинеята на капитана?

— Що за човек сте вие? — разтревожено попита Роан, сякаш мислеше, че Нютон е разбрал за всичко това чрез магия.

— Аз съм човек, който вижда много и разбира още повече. Помислете върху думите ми следващия път, когато с капитан Морне обсъждате тайните си. За какво се скарахте? За най-голямата тайна от всички?

— Нямам представа за какво говорите, сър — отвърна сержант Роан.

— Невъзможно е да сте ме разбрали погрешно. Бях пределно ясен. Дори за французин.

— Няма да ви давам обяснение за действията си, сър.

— Сега единствено дързостта може да ви помогне.

— Хайде, сър — обърна се Роан към Морне. — Да тръгваме, преди господинът да е проявил глупостта да ме нарече лъжец в очите.

Двамата военни тръгнаха към Кървавата кула, оставяйки ме изненадан почти колкото тях.

Нютон доволно се вторачи в тях и потри ръце.

— Мисля, че заложих капана, така да се каже.

— Беше ли разумно да ги предизвиквате, докторе? В Тауър вече бяха извършени две убийства.

— Три — поправи ме той. — Да не забравяме господин Мейси.

— Нали ме посъветвахте да мълча от страх, че това ще възпрепятства сеченето на новите монети? Или ще стане нещо по-лошо?

— Опасявам се, че вече е късно. Злото е сторено. И от половин час си мисля, че целта на убийството му е била да спъне Голямата парична реформа.

— Когато вестта се разчуе, служителите на Монетния двор може би ще се страхуват да идват в Тауър.

— Да. Ще говоря с господин Хол и ще го посъветвам да увеличи надниците им, за да успокоим страховете им. — Нютон отново погледна към отдалечаващите се Роан и Морне. — Но мисля, че онези двамата трябва да бъдат предизвикани, защото, изглежда, заговорничат. Същински Брут и Касий. Вероятно ще разкрият плановете си, тъй като Тауър очевидно крие някаква голяма тайна.

— Но откъде знаете тези неща, сър? За препирнята им? Катарамата. Писмото Предполагам, че са ви заподозрели в магьосничество.

— Магията се дължи само на две полирани пластини. Едната изпъкнала, другата вдлъбната, точно пасващи една към друга.

— Телескопът! — възкликнах аз. — Разбира се. Видели сте ги от североизточната страна на Бялата кула.