Читаем Пазителят на монетния двор полностью

— Истина ли е, сър? — обърна се лорд Харли към Дефо.

— Истина е, че бях арестуван в кабинета на Монетния двор, сър, но не съм търсил документи.

— Тогава какво правехте в кабинета на Монетния двор? — попита лорд Халифакс. — Не отидохте ли там в отсъствието на доктор Нютон и неговия служител?

— Не знаех, че не са там. Исках да съобщя на Пазителя информация за фалшификатори на монети.

— Кабинетът на Монетния двор е заключен, когато служителят ми и аз не сме там — възрази Нютон. — Нито служителят ми, нито аз сме приемали господин Дефо в кабинета. Нещо повече, така наречената му информация беше лъжа, за да се опита да обясни неправомерното си присъствие в нашия кабинет. Може ли господин Дефо да даде клетвени показания срещу фалшификаторите на монети, за които е искал да ми съобщи?

— Не знам имена. Имам само известни подозрения.

— Подозрения — повтори Нютон. — И аз ги имам, господин Дефо. Не мислете, че можете да измамите техни светлости, както се опитахте да направите с мен.

— Вие сте лъжец, сър, а не аз — настоя Дефо и изигра най-силния си коз. — Готов ли сте да да положите клетва според Закона за проверката пред техни светлости, за да докажете, че сте добър англиканец?

Законът за проверката от 1673 година изискваше държавните служители и публичните личности да положат клетва за вярност и да получат светото причастие по ритуалите на англиканската църква. Изтръпнах. Нютон отричаше Триединството и никога нямаше да го стори. За миг бях сигурен, че всичко е загубено. Нютон обаче въздъхна дълбоко и се поклони.

— Винаги съм готов да направя онова, което техни светлости искат от мен — каза той, — дори ако това означава да угодя на човек, хвърлен в затвора за дългове и разколник от общоприетата религия.

— Вярно ли е, че сте разорен, господин Дефо? — попита милорд Халифакс.

— Да, милорд.

— А готов ли сте да положите клетва според Закона за проверката? — настоя лордът.

— Доктор Нютон си играе на криеница с религията и всемогъщия Бог — заяви Дефо и после наведе глава. — Но откровено казано, милорд, не мога.

Лордовете от Върховния съд разбраха колко лицемерен и заядлив е господин Дефо и го освободиха с предупреждението в бъдеще да внимава кого обвинява. След това лорд Халифакс предложи лорд Харли да поднесе извиненията на техни светлости, че са накарали Нютон да изтърпи подобни срамни обвинения от страна на недостойни измамници като граф Гаетано и Даниел Дефо. Лорд Харли го стори, но отбеляза, че Върховният съд е извършил разпита в интерес на Монетния двор. И с това заседанието на съда приключи.

Когато излязохме от залата, аз сърдечно поздравих Нютон и заявих, че съм изключително доволен от изхода.

— Както Аристотел пише в своята „Поетика“, заговорът е душата на трагедията. Съзаклятието срещу вас лесно можеше да успее и да ви освободят от длъжността. Или да ви накажат още по-лошо.

— Провалът им отчасти се дължи на вашето усърдие, тъй като разкрихте много неща за господин Дефо — отвърна Нютон. — И на господин Фасио. Той писа на приятелите си в Европа за граф Гаетано. Но истината е, че враговете ми бяха зле подготвени. Ако бяха по-убедителни, нямаше да се разобличат тъй лесно.

Поклатих глава.

— Само като си помисля какво можеше да се случи. Трябва веднага да се приберете в дома си.

— Защо?

— Племенницата ви сигурно изгаря от нетърпение да чуе какво е станало.

Той обаче вече мислеше за нещо друго.

— Всичко това беше нежелано отвличане на вниманието ми от главния въпрос — разгадаването на проклетия шифър. Напрягах мозъка си, но все още не мога да го проумея.

През следващите няколко седмици Нютон постигна малък напредък с шифъра и един ден, когато бяхме в кабинета, това ме накара да му предложа да потърси помощ от доктор Уолис от Оксфорд. Нютон отхвърли предложението ми с презрение и присмех.

— Да поискам помощ от Уолис? — недоверчиво попита той, галейки котарака. — По-скоро бих помолил за мнение Мелхиор. Едно е да вземеш назаем книги от някого, но съвсем друго е да използваш ума му. Да отида при него, да хвана ръката му и да призная, че съм затруднен с шифъра? Той ще обърне небето и земята, за да направи нещо, което аз не съм могъл, и после ще разкаже на целия свят. Непрестанно ще ми го натяква. Предпочитам да забия кинжал в сърцето си, отколкото да му позволя да ме тормози. — Нютон кимна ядосано. — Но имате право, че ми предлагате това, защото ще пришпори мозъка ми да измисля решение на загадката. Нямам намерение да хленча като некадърен аритметик, който упражнява наученото или видяното, но ако сбърка, не знае как да намери грешката и да я поправи, и ако му зададеш по-сложна задача, напълно се обърква. Да, вие ме окуражавате да разсъждавам пъргаво и правилно за честотата на повторение на числата. Кълна се, че няма да намеря покой, докато не разнищя загадката.

Забелязах, че колкото по-умен е един човек, толкова е по-сигурен в убедеността си, че може да реши загадка, с която не може да се справи никой друг. Това показваше правилността на теорията на Платон, че познанието включва вяра, но отива отвъд нея.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Антон Райзер
Антон Райзер

Карл Филипп Мориц (1756–1793) – один из ключевых авторов немецкого Просвещения, зачинатель психологии как точной науки. «Он словно младший брат мой,» – с любовью писал о нем Гёте, взгляды которого на природу творчества подверглись существенному влиянию со стороны его младшего современника. «Антон Райзер» (закончен в 1790 году) – первый психологический роман в европейской литературе, несомненно, принадлежит к ее золотому фонду. Вымышленный герой повествования по сути – лишь маска автора, с редкой проницательностью описавшего экзистенциальные муки собственного взросления и поиски своего места во враждебном и равнодушном мире.Изданием этой книги восполняется досадный пробел, существовавший в представлении русского читателя о классической немецкой литературе XVIII века.

Карл Филипп Мориц

Проза / Классическая проза / Классическая проза XVII-XVIII веков / Европейская старинная литература / Древние книги