Пазителят на монетния двор

— Но за следващите пет букви ключът се променя въз основа на петте закодирани букви — „Y“, „T“, „Q“, „U“ и „H“, в зависимост от това дали буквите на шифъра се появяват преди или след „L“. Всички закодирани букви между „M“ и „Z“ стават причина ключовата дума да се увеличи с една буква. Но всички букви преди или включващи „L“, налагат потребната буква на ключовата дума да остане същата. Или, казано с други думи, буквите от „A“ до „L“ са постоянни величини, а от „M“ до „Z“ — променливи. Например в:

THELO

ELLIS

YTQUH

— Буквата „Y“ се появява след „E“, което ни кара да увеличим ключовата дума с една буква, „F“. Това е вярно за „T“, „Q“ и „U“, но не и за „H“, затова следващата ключова дума става „FMMJS“. Така получаваме:

„THELO RDISM

ELLIS FMMJS

YTQUH XQVCF“

— По същия начин X, Q и V променят първите три букви на новата ключова дума, „FMMJS“, така че става „G“, „N“, „N“. Но тъй като „C“ и „F“ са пред „L“, не трябва да увеличаваме с нищо, затова получаваме нова ключова дума, „GNNJS“, а накрая — следното:

„THELO RDISM YLIGH T

ELLIS FMMJS GNNJS G

YTQUH XQVCF FZWQA A“

— За да разгадаеш шифъра, изваждаш числената стойност на ключовата дума от числената стойност на шифъра, като всеки път добавяш двадесет и шест. Например „Y“, равно на двадесет и пет, минус „E“, равно на пет, прави двадесет, плюс двадесет и шест прави четиридесет и шест или буквата „T“. По подобен начин последната буква в нашия шифър „A“, равна на едно, минус „G“, равна на седем, прави минус шест, плюс двадесет и шест, прави двадесет или буквата „T“. Това е гениална математическа вариация, защото шифърът става почти неразгадаем.

— Но как го разтълкувахте, сър?

— Благодарение на невежата вариация на господин Скруп. Той е въвел кратка математическа прогресия в образеца, който е избрал от първото послание, дадено му от Джордж Мейси. Просто е добавил едно към първата буква, извадил е едно от втората, добавил е две към третата, извадил е две от четвъртата и така нататък. Едва след време разбрах, че посланието, написано с тебешир на стената до трупа на Мърсър, е първият ред на писмото, което намерихме у Мейси. Проумях това и разбрах, че шифърът е бил използван неграмотно, без разбиране, и целта му е била да ме обърка още повече, и чак когато проумях цялото послание, другите букви започнаха да показват математическа последователност. Що се отнася до разгадаването на останалото, трябва да призная, че късметът беше на моя страна. Нищо не съдейства за разкриването на тайната на шифъра така, както човешките грешки. Човекът е естествен враг на математиката, защото е предразположен към грешки и мисловни схеми. Заговорниците постоянно са използвали две фрази като призив за крайна разпаленост и фанатизъм. След малко ще се уверите, че те са нечувани фанатици и изключително опасни за стабилността на нашето кралство.

Нютон ми показа множеството варианти, които бе измислил през месеците на усилен труд, но имаше толкова много квадратни уравнения, че не можах да разбера как точно е разгадал шифъра. По-късно нещата ми се изясниха, защото преписах писмото, което той все пак изпрати на Уолис, където подробно обясняваше схемата на шифъра. Не проумях обаче математическите операции. Нютон каза, че те трябва да покажат как работи умът му на Уолис, който няма мозък да разгадае подобен шифър.

Главата ме заболя от всичката тази алгебра, сякаш отново бях в училище или болен на легло, както в деня, когато Нютон реши да ускори оздравяването ми, като ми обясни системата на флуксиите си. Посланията обаче бяха пределно ясни и разкриваха нещо ужасяващо, което се кроеше в Тауър.

— Двете фрази, които са използвали постоянно и в крайна сметка в своя вреда, са „Помнете Свети Вартоломей“ и „Не забравяйте сър Едмънд Бери Годфри“.

— Но това беше написано на кинжала на Морне! — възкликнах аз.

— Точно така. Думите са и част от фразата, която Скруп е избрал да използва. Първото послание е било оставено от господин Скруп върху трупа на господин Кенеди. Скруп го е получил от господин Мейси. Нито единият от двамата обаче не е знаел какво означава написаното. Предполагам, че никога няма да разберем как писмото е попаднало у господин Мейси. Подозирам, че хората, използващи шифъра, са убедени в неговата неразгадаемост и не са взели достатъчно предпазни мерки къде оставят кореспонденцията си. И Мейси случайно е попаднал на него. — Нютон прочете на глас превода: