Читаем Пазителят на монетния двор полностью

— Но в моя случай аз трябва да бъда убит заедно с останалите, а вие — пръв, преди всички. И това може да се случи всеки момент.

— Не и преди кралят да се върне от войната. Пише го в посланието, Елис.

— Сега разбирам защо сержант Роан прояви такова любопитство към вас — тъжно отбелязах аз.

— Разговаряли сте с него?

— Веднъж, когато го проследих до Уестминстър — признах аз. — Изпуснах го за малко и после се сблъсках с него. Държа се любезно. Пийнахме заедно. Реших, че ще мога да науча повече за него.

— А сега откривате, че той е научил повече за мен, така ли?

Кимнах нещастно, засрамен да призная, че му бях казал дори адреса на Нютон.

— Няма значение — каза той. — Не е трудно да се получи информация за мен. Ако не му бяхте казали нищо, сержант Роан щеше да я научи по друг начин. Затова, успокойте се. Ние сме готови за тях и знаем, че са безмилостни. Мейси несъмнено е бил изтезаван и убит, защото се е опитал да разгадае посланията им. Дори капитан Морне, който е бил един тях, не е бил в безопасност, когато скандалът за дуел е заплашил да осуети плановете им. Трябва да действаме изключително предпазливо.

— Защо са оставили жив господин Туисълтън?

— Кой би се вслушал в думите на един луд? Самият вие го казахте. Оставили са го жив и дори са му дали закодирано писмо, защото са уверени в стратегията и шифъра си. Това обяснява и защо господин Туисълтън е искал да ме нападне. Но ми се щеше да бях проявил съобразителност и да бях записал думите му. Подозирам, че ни е казал ключовата дума за шифъра, когато го посетихме в „Света Мария Витлеемска“. Спомняте ли си какво отговори, когато го попитах за смисъла на буквите?

— „Кръв. Кръвта е в основата на всичко.“

— Каза го и буквално, и преносно. „Кръв“ е ключовата дума в шифъра. — Нютон тъжно поклати глава. — Понякога ми се струва, че съм много глупав.

— Остава да разберем само едно нещо. Защо всичко това става в Тауър?

— Мислих по този въпрос — призна той. — И стигнах до извода, че ако тълпата трябва да бъде въоръжена, няма по-подходящо място от Кралския арсенал.

— Да, разбира се. Там има оръжия за цяла армия. Какво ще правим?

— Трябва да се намесим в тайната кореспонденция. Само тогава ще намерим доказателства, които да представим на милорд Халифакс. И за да го сторим, необходимо е да научим повече за заговорниците, най-вече кога точно възнамеряват да извършат предателството. Бих искал да разбера повече и за доктор Дейвис. Единият от нашите шпиони не проследи ли сержант Роан до съда в Уестминстър Хол? Вероятно доктор Дейвис е бил човекът, с когото сержантът се е срещнал там. Узнаем ли това, ще настроим единия срещу другия.



Шпионинът ни Хъмфри Хол беше много усърден, както вече споменах, и на другия ден отидох в Уестминстър Хол с него да видя дали ще разпознае човека, когото бе видял да се среща със сержант Роан. Мъжът обаче не беше там. Нямаше го и на следващия ден. Господин Хол го забеляза едва в петък, на трети септември.

Огледах го добре, когато го проследихме от „Лебедът с двете шии“ на Тътъл Стрийт. Човекът беше петдесетгодишен, висок, но с криви крака и дебел врат. Главата му едва се подаваше от тялото. Ненормално голямата му брадичка беше колкото останалата част на странното му лице и изглеждаше постоянно наведена към гърдите. Очите му бяха малки и непрекъснато се стрелкаха насам-натам, челото — ниско, скрито под огромна шапка, а кожата му бе зачервена очевидно в резултат на прекаленото му пристрастяване към виното. Над едната си вежда имаше грамадна брадавица. Дрехите му бяха не просто на духовник, а епископални, защото беше облечен в расо. Изключение правеше единствено дългият розов шарф. Говореше като продавач или носач от Саутуърк, защото го чухме да приказва със собственика на пивницата с пронизителен, напевен глас, сякаш постоянно се оплакваше. Можеше да го помислим за образован човек или дори за адвокат, чието присъствие в съда е по инструкции на клиента му, тъй като там имаше мнозина, които никой не беше чувал да се изказват.

Проследихме странния доктор Дейвис до жилището му в северната част на Акс Ярд и научихме някои факти за него от господин Бийл, бъбривият собственик на пивница „Брадвата“, когото срещнахме на улицата и чието семейство живееше там отпреди Големия пожар. Той ни каза, че доктор Дейвис е учил в Кембридж и е син на анабаптистки свещеник от армията на Оливър Кромуел. Бил свещеник във флотата, написал книга, наскоро се оженил за богата вдовица, която била на гости на роднини, имал държавна пенсия и бил баптистки пастор в Уопинг.

Благодарихме на господин Бийл с пет шилинга за информацията и мълчанието му и тръгнахме към Уопинг, за да научим повече.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Антон Райзер
Антон Райзер

Карл Филипп Мориц (1756–1793) – один из ключевых авторов немецкого Просвещения, зачинатель психологии как точной науки. «Он словно младший брат мой,» – с любовью писал о нем Гёте, взгляды которого на природу творчества подверглись существенному влиянию со стороны его младшего современника. «Антон Райзер» (закончен в 1790 году) – первый психологический роман в европейской литературе, несомненно, принадлежит к ее золотому фонду. Вымышленный герой повествования по сути – лишь маска автора, с редкой проницательностью описавшего экзистенциальные муки собственного взросления и поиски своего места во враждебном и равнодушном мире.Изданием этой книги восполняется досадный пробел, существовавший в представлении русского читателя о классической немецкой литературе XVIII века.

Карл Филипп Мориц

Проза / Классическая проза / Классическая проза XVII-XVIII веков / Европейская старинная литература / Древние книги