Пазителят на монетния двор

— Дали ще успеем, сър? Щом сте набелязан да ви убият, Тайтъс Оутс вероятно знае как изглеждате.

— Не се отличавам с нищо и освен това си спомням, че лорд Ашли има прислужник с превръзка на едното око. И аз ще си сложа. Така ще се прикрия по-добре.

— Тогава освен чиновник, ще бъда и актьор?

— Да, Елис. Като Уилям Маунтфорд.

— Моите уважения, сър, но избрахте неуместен пример. Актьорът Уилям Маунтфорд беше убит.

— Нима?

— Не си ли спомняте? Осъдиха лорд Моън.

— Да, сега си спомням. Не беше убит заради играта си, а заради връзката си с дама, срещу която лорд Моън възразяваше.

— Ще скрия пистолет в каретата, за да се отбранявам, ако ни разкрият. Мисля, че планът ви да измамите Оутс и приятелите му хугеноти е най-опасното нещо, което сме предприемали.

— Ще вземем всички предпазни мерки. Господин Хол ще ни бъде кочияш. И той ще бъде въоръжен. С Божията помощ, ще успеем.

Нютон извади празен лист и написа следното послание:

„TBT QEQ HHFL ZKR FUG ZEQ SAWN

XNIZAT PD GOD TLEW JKSZ HWJ LB GNLHK

PBZI GAOAD ILOZ NKK LN KRR CRACSS

NHGT VJ QAM FKML NAW CZAASF GWOD

DHK YEN BP COKXS JDS LTH QB“

В понеделник сутринта взехме за мен дрехи втора употреба от магазина на господин Джордж Хартли на Монмаут Стрийт с обещанието, че ще ги върнем, когато си свършим работата с тях. Издокарах се в копринен костюм, копринени чорапи, кадифена пелерина, хубава боброва шапка с щраусово перо, бастун със сребърна дръжка, къса шпага с позлатена ръкохватка, напарфюмирана сребриста перука, меки, ухаещи на жасмин ръкавици, син шал и широк кожен маншон за ръцете, където скрих малък пистолет. Това бяха най-хубавите дрехи, които бях обличал, макар да изпитах известно неудобство от информацията на господин Хартли, че ги е взел от трупа на дързък и елегантен разбойник на име Грегъри Харис, обесен на Тайбърн. Дрехите му били продадени от палача, който имаше привилегията да го стори. Завърших облика си на лорд с голямо количество пудра на лицето, перуката и редингота си и кутийка за енфие и заех няколко превзети пози. Чувствах се свръхизискан, още повече когато Нютон ми каза, че действително приличам на лорд. Единствено съжалявах, че госпожица Бартън не може да ме види и да се съгласи с мнението на чичо си.

В седем вечерта каретата на милорд Халифакс взе Нютон и мен от Тауър и ни откара на север към Хампстед и клуб „Кит Кат“, който се намираше в странноприемницата „Горното шише“ на Хийт Стрийт. Докато минавахме през града, хората ни гледаха, защото каретата беше много хубава, със стъклени прозорци, двама кочияши в ливреи и шест черни коня със зелени панделки, завързани на гривите и опашките.

Няколко минути преди осем каретата спря пред странноприемницата в Хампстед, най-модната част на Лондон, тъй като беше разположена на високо, проветриво плато. „Кит Кат“ беше клуб на най-разпалените виги и най-известният в Лондон и сред членовете му бяха писателят публицист Джонатан Суифт, есеистът и критик Джоузеф Адисън, есеистът и драматург сър Ричард Стийл, архитектът, пътешественик и драматург сър Джон Ванбурх, драматургът поет Джон Драйдън, драматургът Уилям Конгрийв, художникът сър Годфри Нелър, лорд Ашли и лорд Моън, който бе убил актьора Уилям Маунтфорд, а по-късно и херцог Хамилтън на дуел. Клубът беше шумен, осветен ярко като вътрешността на фенер. Разумно го бяха направили там, а не в Сити, защото някои от по-младите членове се славеха като безнравствени и често палеха огньове по Хийт Стрийт, където изгаряха чучела на папата.

Четвърт час господарят ми и аз седяхме в каретата и чакахме злодеят Тайтъс Оутс да пристигне.

— Може би подозира, че нещо не е наред — предположих аз, тъй като започнах да се безпокоя, че той няма да дойде.

— Няма причина — отвърна Нютон, който изглеждаше заплашително с превръзката на окото си. — Заговорниците са сигурни, че шифърът им не може да бъде разгадан. Убеден съм, че ще дойде.

Докато разговаряхме, господин Хол забеляза висок мъж, който върви към нас по хълма, и ни предупреди, че нашият човек пристига.

— Не забравяйте, че сте член на Парламента и бъдещ граф Шафтсбъри. Не е необходимо да давате обяснения. Разговорът трябва да се води върху каквото той ви каже. Ще ви помагам, но не мога да си позволявам прекалено много, защото би изглеждало подозрително. Трябва да бъдем изключително хитри и ловки с този човек.

Оутс се приближи до каретата и Хол слезе и отвори вратата. Оутс, който се беше задъхал, тъй като разстоянието от Акс Ярд не беше малко, се поклони официално.

— Към лорд Ашли ли имам честта да се обърна? — попита той с надменен, кънтящ глас.

— Това е Негова светлост — отвърна Нютон. — Ако вие сте доктор Оутс, качете се, сър.

Оутс се стъписа и се вторачи за миг в Нютон, сякаш се колебаеше дали да не си тръгне.

— Нещо не е ли наред, доктор Оутс? — попита Нютон.

— Не, само че вече не ме наричат с това име по предложение на Негова светлост.