Пеещата галерия

Да, херцогът на Ланкастър действително беше само на крачка разстояние от короната на Едуард Изповедника. Той се изпъна и грамадната му, мускулеста снага изпука от яростта, която го изпълваше отвътре. Регент, но не и крал! Въпреки това кралството се нуждаеше от здрава ръка — французите вилнееха по южното крайбрежие, шотландците се трупаха край северната граница, а селяните определено нямаха търпение да се отърват от безкрайните си данъци. Членовете на Камарата на общините, подстрекавани от говорителя си, също бяха изразили своето недоволство по време на срещата си в параклиса „Сейнт Стивън“ в Уестминстър. Гонт поглади елегантно подрязаните си мустаци и брада. Можеше ли да направи тази крачка? Трябваше ли? Той прехапа устни и се замисли над възможностите. По-малките му братя със сигурност щяха да му се опълчат. Великите лордове, подкрепяни от стоящите в сянка, но могъщи епископи, щяха да се вдигнат на оръжие и да призоват Божия гняв върху му. Ами Ричард? Какво щеше да се случи с бледия и синеок Ричард? Гонт потръпна. В едно старо пророчество се казваше, че мишките не бива да се радват, когато старият котарак умре, защото един ден малкото коте ще порасне и ще се превърне в много по-ужасен звяр!

Гонт по принцип не се страхуваше от нищо, но мълчаливият му племенник с неговите смъртнобледи страни определено го притесняваше. Херцогът имаше чувството, че необикновено зрелите очи върху това иначе детско лице могат някак си да проникнат в ума му и да разкрият най-съкровените му мисли. Членовете на Камарата на общините също щяха да го наблюдават, а Гонт беше проявил небрежност. Беше се опитал да изкара малко пари и ако някой се поразровеше, нямаше да му бъде трудно да намери доказателства за това. „Синовете на богаташа“ го държаха в ръцете си. Тайните, които пазеха обаче, не биваше да излизат наяве.

Гонт се размърда в стола си. От какво точно се боеше? Демоните от личния му ад се разбудиха и се надигнаха от черната яма на паметта му. Убийство! Той се огледа наоколо. Дългата стая беше празна; единствено сенки танцуваха по покритите с гоблени стени. Убиец! Обвинението сякаш изскочи от пламъците, при което херцогът се обля в студена пот. После той жадно отпи от чашата си с вино, надявайки се гъстите изпарения на кървавочервеното питие да удавят демоните.

Гонт имаше всички основания да се безпокои. В крайна сметка убийството не беше нещо ново за Лондон. То бродеше по улиците и шареше със слепите си като нощта очи в търсене на поредната си жертва. Убийството притичваше по покритите с изпражнения улички на Съдърк, прокрадваше се като студена мъгла през полуотворените врати на горещите и спарени кръчми, заставаше отстрани и безстрастно наблюдаваше как посетителите им се намушкват един друг до смърт. Убийството се спотайваше в мърлявата аптека, откъдето можеха да се купят отрови като мишеморка, диамантен прах, беладона и арсеник. Понякога убийството се прехвърляше през градските стени и се промъкваше по тъмните пътеки зад Тауър, но тази нощ си беше набелязало по-примамлива плячка и се беше разположило в къщата на сър Томас Спрингал на улица Странд — същински палат с покрит с плочи покрив, черна дървения, искрящо бяла мазилка и прясно боядисана табела, на която беше изобразен гербът на златаря.

В самата къща цареше тишина. От огъня в обширния салон беше останала само купчина пукащи въглени и тлееща пепел. Свещите отдавна бяха угасени, но въпреки това във въздуха все още се носеше сладкото ухание на восък. Тежките златоткани гоблени по стените се поклащаха от нощния ветрец, който проникваше през пролуките между рамките на прозорците. Върху солидната маса, покрита с бяла ленена покривка, която проблясваше на все по-слабата светлина от огъня, се забелязваха останките от пиршество. Сребърните чинии бяха раздигнати, но подносите си стояха и върху тях можеха да се видят остатъци от фрикасе и овнешко печено, както и костите от изядените гъски, фазани и пилета. До подносите имаше множество дълбоки чаши, по чиито дъна беше останала утайка от малвазия, бордо и херес. В момента по масата се разхождаше тлъст плъх с дълга опашка и светнали червени очи, който така се беше натъпкал, че едва успя да изцвърка, когато рижата домашна котка скочи върху му и стисна подутото му тяло между зъбите си. Кучето, което спеше малко по-нататък в салона, чу звука и се размърда, мързеливо вдигайки рошавата си глава.