Пентаграм

Неща тъй странни и нечувани
предлагат ни добри надежди.
Внезапно в тебе нечий глас
вещае бури и премеждия.
Ти често чуваш този зов,
но сам обзет от суетата,
не виждаш спуснатия мост
и не надничаш през вратата.
И тук е твойта грешка, знай!
Та всеки намек нещо значи.
И никой не е съжалил,
щом през вратата е прекрачил.
Тръгни със мен, изостави
лъжата с нейните награди.
Ти таз лъжа зовеш живот,
а той не крие изненади.
Живот, а всъщност бавна смърт.
Не се мами, ти нямаш избор.
Живот банален като клюка,
на скуката безкраен извор.
Дълбоко в себе си таиш
неща тъй сладостни и дръзки,
като крайморски вълнолом,
окъпан от солени пръски.
Бленуваш райски брегове.
И с поглед, замъглен в тъгата,
изпращаш бялата фрегата,
летяща в приказния свят,
изпълнен с рев на океана,
и южен бриз, и морска пяна,
окъпала тайнствен остров…
Целуваш кръст и „Коза Ностра“
изписваш със собствената кръв.
„На абордаж!“ – и ти си пръв,
противника си ти намушкваш,
под тебе мостикът се люшка.
Ти взимаш ключа във ръка,
небрежно смел, и ей така
отключваш най-подир вратата.
Прекрачваш праг и красотата
пред теб потресена мълчи.
„Мадам, за вашите очи,
за правото да бъда роб
на хубостта ви чак до гроб
разсякох вашите окови!“
В гърдите бликват чувства нови
и в тоз прекрасен върхов миг
ти си човек, ти си велик!
Но пеят сребърни фанфари!
Сега напред, часът удари
кръвта да сменяш срещу злато!
И сигурен бъди, богато
таз сделка ще те награди,
със орден твоите гърди
и с лаври ще красиш челото.
Ще станеш знатен и прочут
и злото гордо ще презираш
от цезарските висоти,
в които ти ще се намираш.
А може би желаеш ти
да властваш в хорските мечти?
Велик художник и поет
да бъдеш, да четат навред
твойте поеми или оди?
Да тачат всичките народи
нечувания ти талант?
В изкуството да си гигант?
Кажи ми само, че желаеш,
и туй ще стане, щом мечтаеш!
Но виждам аз, ти се увлече!
О, жалко хилаво човече!
Това бе твоят звезден сън.
Сега стани, излез навън
и хващай своя път. Ха! Път ли?
Там всекидневието пъпли.
Каква оптимистична гледка!
И ти оставяш свойта клетка.
От перспективата пленен,
започваш „твоя“ трудов ден.
И тъй, избирай: или с мене,
далеч от сивото ти бреме,
или оставай тук със здраве,
да вършиш що не ти се прави.
Ще питаш кой съм аз? Профан!
Та вгледай се във моя профил!
На хората съм стар приятел
и верен спътник –
МЕФИСТОФЕЛ.

(Стихове: Алексей Чернов)

Канадската ливада върху главата на Халофер настръхна. Коксан дишаше учестено с розовите гири на бюстовете си. Тя се вълнуваше като девица, току-що излязла от пансион, решена да навлезе в живота и респективно животът с пълна сила да навлезе в нея. Очите ù горяха в предчувствие на велики събития.