Пентаграм

Българското изкуство обаче, нарочило си няколко коловоза, често забравя средновековните космически карти от църквите в Арбанаси и Драгалевци, и летящия човек от Христо Станчев (помни се неговата „На нивата“), и диаболизмите на Георги Машев, и митологичните призраци на Александър Мутафов, и абстракциите на Васил Иванов, и безтегловно летящите към своето духовно пространство хора на Атанас Пацев. Може би затова космическото чувство на Наско Славов запълва не просто празнините, колкото внася равновесие за философското право на художника да бъде СЪЗДАДЕН от любовта си към нещата в изкуството. От друга страна, творбите му са съставени с все още недостъпния инвентар от формули и пиксели, цифровизирани изображения, файлове, формати, векторни фонове и т.н., нещо, което малко български художници осъзнават като паралел на емоционалната си интелигентност. И така – Академията (отглеждаща колегиалност, в резултат на която например некрологът на младия скулптор Христо Христов, покорител на Еверест, бе скъсан още на втория ден и повече неподновен) със станалата традиционна практика преподавателите да вземат пари за приемане там, или художествените училища (толкова бедни, че обновяването на една тоалетна се показва като национален подвиг в „Шоуто на Слави“) все още трудно могат да тръгнат с ОБУЧЕНИЕТО в стимулиращи модела му версии. По-скоро напротив… А подобен инат е оприличим с онези някогашни художници, които са се подигравали на Паоло Учело, че се е вълнувал от перспективата и математическия скелет на пространството.

Както казах, картините на Атанас П. Славов са резултат на привързаност към фантастиката и етап от съвместното дълголетно съжителство с нея. И тяхната поява не ме изненадва: през 1982 година двамата имахме шанс да видим творбите на зачеркнатия от средата си художник Васил Иванов, починал (както беше модерно за такива) в психиатрия. Ние гледахме шедьоврите на вълшебника, а Наско и не криеше своето вълнение пред този неочаквано разнообразен, необятен, философски свят…

Списание „Усури“/ юли 2004 г.

България – страна на фантастичните надежди!

Месец август е знаменателен за България и българската фантастика. От 5 до 8.VІІІ. в град Пловдив ще се проведе Eurocon (Европейска конференция на любителите на фантастиката). Естествено, нашето списание не можеше да подмине такова забележително събитие и този брой придоби известен „български уклон“. Тук можете да прочетете разкази на българските автори Янчо Чолаков и Агоп Мелконян. Кориците са оформени с творби на български художници, и то доста сполучливо. Сега искаме да предложим на вашето внимание интервю с известния деец на българския фендъм, писателя, издателя и художника Атанас П. Славов. Без съмнение за нашите читатели ще бъде интересно да узнаят как стоят нещата с фантастиката в България – страната, където тази година ще се стекат издатели, любители и писатели на жанра от цяла Европа.

От редакцията

РФ: Как разпадането на социалистическата система се отрази върху издаването на фантастика в България?

А. П. С.: След разпада на социалистическия лагер почти веднага започна издателски бум. Фантастичните книги (а и не само те) се пускаха в стохилядни тиражи, но това бе за кратко. Пазарът бързо се насити. Днес даже новите произведения на Стивън Кинг се издават в не повече от 3000 броя, да не говорим за българските автори. Това очевидно се дължи на по-малките ни потребности от фантастика в сравнение с Русия или Украйна.

РФ: Каква е ситуацията на съвременния български пазар? Какво предпочитат читателите и издателите (родна или преводна литература)?

А. П. С.: Много болезнен въпрос. Разбира се, на пазара доминират преводите на англоезична фантастика. Те диктуват „фантастичната мода“. Но дори и тези продажби спаднаха. Видимо намаля покупателната възможност на хората, а цените на книгите пораснаха. Своята отрицателна роля изигра и разочарованието на болшинството българи от обществените идеали. Мнозина започнаха да ги търсят в западната култура, включително и в литературата.