Пентаграм

Загубата на вяра в националната идея доведе дотам, че даже появата на един блестящ романен сериал като този на Николай Теллалов не предизвика особен читателски интерес.

Въпреки всичко смятам това явление за временно. Българската фантастика продължава да се развива. Идват нови и талантливи автори и този процес набира сила.

РФ: В последно време малко по малко се възстановяват загубените връзки между източноевропейските страни: у нас отново започнаха да излизат книги на поляци, българи и т.н. Какво е положението у вас – издават ли се съвременни рускоезични фантасти?

А. П. С.: За всички ценители на рускоезичната фантастика това е твърде актуален въпрос. През последните десет години в България са издадени само няколко книги на Стругацки, Логинов и Пелевин. Израсна цяло поколение млади българи, които не изучават руски език в училище и затова са дистанцирани от руската култура и литература. А и книги на руски се продават в няколко книжарници и на стихийни сергии. Старото поколение фенове чете рускоезична фантастика в Интернет. Едва напоследък започнаха да публикуват и известни съвременни автори като Лукяненко и Перумов. От октомври т.г. смятаме да положим усилия за разпространението на списание „Реальность фантастики“ и у нас.

РФ: Как смятате, ще подобри ли българското домакинство на Еврокона ситуацията с издаването на български фантасти?

А. П. С.: Имаме някои индикации, че ще се подобри. При всички случаи ние, организаторите на европейския конвент, не смятаме да стоим със скръстени ръце и ще правим всичко възможно българската фантастика да заеме своето достойно място в националната ни култура.

РФ: Знаем, че сте автор на термина „фантастология“, характеризиращ изследователската област, посветена на фантастиката. Как оценявате мястото ù в структурата на човешката култура?

А. П. С.: Без излишно теоретизиране мога да кажа, че човечеството отдавна живее в „окото на циклона“, ако допуснем тази аналогия. Животът наоколо ни изглежда нормален, дори застоен, а по невидимата периферия расте скоростта на измененията – те просто не са достигнали до нашето съзнание. И затова изкуството, претендиращо, че „отразява реалната действителност“, остарява в момента на своята поява. Само научната фантастика е адекватна на изменящия се свят. И още нещо, аз не приемам като пълноценно свеждането на изследванията върху фантастиката единствено към литературознанието (както прави това вашето „фантастиковедение“).

Фантастиката според мен е типологична специфика на изкуството, пронизваща цялата структура на човешката култура и адекватно реагираща на изменящия се свят. Неслучайно тя битува и в отвъдестетически форми като анекдоти, слухове, градски митове, графити, самодейни песни и т.н. По този начин имаме работа с културологичен комплекс, на който му е тясно в рамките на литературознанието.

Интервю от брой 8/2004 г. на списание „Реальность фантастики“ – Киев

Взаиморазбирането между културите

Тим Андерсън: Като се има предвид страстта ви към фантастичната литература във всичките ù разновидности, кой според вас е елементът, който я дефинира?

А. П. Славов: Фантастичното – било то изобретение, природно явление, социален процес, невиждана гледна точка, времево преместване или пък катаклизъм. Но то може да бъде и главен акцент, както и средство за разкриване на скрити същности. И не само в литературата. Аз определям фантастиката като типологична разновидност изкуство, която пронизва цялата структура на културата.

Тим Андерсън: По какъв начин появата на Интернет промени контакта ни с литературата? Ако това изобщо се случи?

А. П. Славов: Четенето на файлове промени концентрацията и вниманието ни при възприятие. Претовареността на Интернет с информация и интерактивността нарушават работата върху изграждане на абстрактните интерпретации на словото.

Тим Андерсън: Какво мислите за сегашното състояние на фантастичната литература по света?

А. П. Славов: Разляла се е като делтата на река Меконг, наводнявайки много територии на традиционната литература, при това със съответните заблатявания. Все повече загубва първопроходческия си характер и се превръща в обикновена рефлексия.

Тим Андерсън: Споделете едно нещо, което бихте искали да се промени в близкото бъдеще, успоредно с все по-лесния ни достъп до информация и до литература от други държави…

А. П. Славов: Взаиморазбирането между културите.

Тим Андерсън: Вашият разказ „Сиянието на реката“ в много отношения звучи като размисъл. Това умишлено ли беше, или просто се получи така?

А. П. Славов: Умишлено.

Тим Андерсън: Вие сте истински ветеран във фантастичния жанр. Имайки предвид опита ви, ще дадете ли някакви препоръки към тепърва прохождащите автори?