Пясъчна буря

Повечето археоложки и исторически подробности са действителни, включително гробницата на Наби Имран в Салала, гробницата на Аюб (Йов) в планините и разбира се, руините на Убар в Шисур. Снимки на всички тези места могат да бъдат намерени на моята интернет страница www.jamesrollins.com — за онези от вас, които са любопитни, но предпочитат да не стават от любимия си фотьойл. Ако искате да прочетете още нещо за откриването на Убар, горещо ви препоръчвам „Пътят към Убар“ на Никълъс Клап.

Така стигаме до някои по-незначителни и разнообразни подробности. Първо, племето Шахра наистина живее изолирано в планините Дофар и си приписва кръвна връзка с царете на Убар. Членовете му и до ден-днешен говорят на диалект, който се смята за най-стария в арабския свят. Флагманът на оманската флота „Шабаб Оман“ е действително съществуващ кораб (съжалявам, че се наложи да го взривя). А като говорим за взривове, желязната камила, която избухна в началото на романа, все още си стои някъде в Британския музей. Непокътната… поне засега.