Пясъчна буря

Не изчака да види дали вратата ще се заключи автоматично, а хукна зад ъгъла на изходната покривна конструкция. Нощта беше твърде светла. Къде беше прочутата лондонска мъгла, когато имаше нужда от нея? Трескаво се огледа за убежище.

Малки метални надстройки предлагаха известно прикритие — покрити излази на вентилационни шахти, елинсталация и други подобни. Но всичките бяха изолирани и твърде несигурни. А иначе покривът на Британския музей приличаше на бойници на замък, ограждащи централната зала със стъкления покрив.

Приглушен изстрел прозвуча зад нея. Някаква врата се отвори с трясък.

Преследвачът й беше преодолял препятствието.

Сафиа хукна към най-близкото прикритие. Ниска стена обикаляше централната зала, очертавайки ръбовете на покрива от стъкло и стомана. Тя прескочи парапета и се сви зад него.

Краката и бяха върху металния ръб на огромния покрив. Нататък той се простираше в стъклена равнина, разчертана на отделни триъгълни платна. Няколко липсваха, счупени от снощния взрив, дупките бяха временно затворени с листа от пластмаса. Здравите триъгълни стъкла грееха като огледала под светлината на звездите и сочеха към центъра, където лъскавият меден купол на читалнята се издигаше в средата на залата като остров в море от армирано стъкло.

Сафиа остана клекнала с пълното съзнание, че изобщо не е успяла да се скрие.

Ако стрелецът се сетеше да погледне зад ниската стена, тя нямаше къде да избяга.

Стъпки изхрущяха по настлания с чакъл покрив. Направиха няколко кръга, спряха за кратко, после пак продължиха. Все някога щяха да се насочат и към нея.

Сафиа нямаше избор. Запълзя по покрива, придвижваше се като рак по стъклените пана и се молеше да издържат тежестта й. Тринайсетметрово падане върху твърдия мрамор отдолу би било точно толкова смъртоносно, колкото и куршум в главата.

Само да успее да стигне до островния купол на Читалнята и да се скрие зад него…

Едно от паната се пропука под коляното й като тънък лед. Сигурно е пострадало при взрива. Тя се претърколи встрани миг преди то да хлътне под тежестта й и да се изхлузи от стоманената си рамка. Силен звън проехтя отдолу, когато стъклото се удари в мрамора.

Сафиа клечеше на половината път през стъкления покрив като муха, залепнала в огледална мрежа. А паякът със сигурност идваше, привлечен от трясъка.

Трябваше да се скрие, да намери някаква дупка, в която да пропълзи.

Погледна надясно. Имаше само една дупка.

Претърколи се назад към празната стоманена рамка и водена от единствената ясна мисъл да се скрие на всяка цена, преметна крака през рамката, после провря и тялото си. Пръстите й стиснаха стоманения ръб и тя се отпусна надолу, тялото й провисна над тринайсетметровата бездна.

Завъртя се на място, така че да е с лице към предишното си скривалище до стената. Звездната нощ беше ясна и светла. През стъклото видя как маскираната глава наднича над ниския зид, оглеждайки стъкления покрив.

Сафиа затаи дъх. Погледнат отвън, покривът изглеждаше огледален заради сребристата светлина на звездите. Би трябвало да е невидима. Само че мускулите на ръцете й започваха да се схващат, острата стомана се впиваше в пръстите й. А тепърва щеше да й трябва сила, за да се изтегли обратно навън.

Погледна към тъмната зала долу. Грешка. Беше толкова високо. Единствената светлина идваше от червените охранителни лампи близо до стената. Въпреки това тя мерна строшеното стъкло под краката си. Същото щеше да сполети костите й, ако паднеше. Пръстите й стиснаха по-силно ръба, сърцето й заблъска устремно в гърдите.

Откъсна очи от пода и ги вдигна тъкмо когато стрелецът се прекачи през стената. Какво правеше той? Прехвърли се и тръгна по покрива, като внимаваше да стъпва само върху стоманените вътрешни рамки. Идваше право към нея. Как е разбрал?

После се сети. Самата тя беше забелязала покритите с пластмасови листове отвори в покрива. Те бяха като липсващи зъби в бляскава усмивка. Само един отвор не беше покрит. Стрелецът сигурно се е досетил, че жертвата му е паднала вътре, и сега идваше да провери. Движеше се бързо, съвсем различно от нейното паникьосано пълзене. Приближаваше се към скривалището й с пистолет в ръка.

Какво можеше да направи? Нямаше къде да избяга. Просто да се пусне? Поне сама ще е избрала смъртта си. Сълзи изпълниха очите й. Пръстите я боляха. Трябваше само да се пусне, нищо повече. Но пръстите й отказваха да се разтворят. Паниката я беше вдървила до последното мускулче. Висеше си там, докато мъжът пресече и последното пано.

Забеляза я и се дръпна стреснато назад, после се втренчи в нея.

Засмя се ниско и мрачно.

Този смях стресна Сафиа.

Пистолетът се насочи към челото и.

— Кажи ми комбинацията…

Прозвуча пистолетен изстрел. Изтрещя счупено стъкло.

Сафиа изпищя, изпусна рамката с едната си ръка и увисна на другата. Рамото и пръстите й се усукаха болезнено. Едва тогава забеляза стрелеца на пода долу. Позната фигура. Американецът.

Стоеше с широко разтворени крака и се целеше в нея.

Тя обърна лице нагоре.