Пясъчна буря

Дани му изшътка, отвори нокторезачката и изпъна малката пила.

— Списанията непрекъснато пишат колко чувствителна била системата за безопасност на мерцедесите. Трябвало да се внимава дори когато отваряш панела за достъп.

Панел за достъп?

Преди да е попитал на глас, Дани се обърна към него.

— Кога да си пробваме късмета?

Може би веднага, помисли си Омаха. Но малко по-напред се виждаше голям открит пазар. Той даде знак, като държеше ръката си ниско.

— Ей там би било най-добре. Можем да се скрием сред сергиите и магазинчетата. Онези в беемвето ще ни изгубят дирите.

Дани кимна.

— Бъди готов. — Облегна се назад. Пиличката чакаше в готовност под три отпечатани букви под прозореца — SRS.

Safety restraint system. Контрол на системата за безопасност.

— Въздушни възглавници? — попита Омаха, като този път забрави да говори на френски.

— Странични въздушни възглавници — потвърди Дани. — Когато някоя от възглавниците се задейства, за да защити пътниците, всички ключалки автоматично се изключват, така че спасителният отряд да има достъп до автомобила.

— Значи ти ще…

— Почти стигнахме пазара — просъска Дани. Шофьорът намали при входа за пазара, който гъмжеше от купувачи по това време на деня.

— Сега — измърмори Омаха.

Дани заби пиличката под SRS-панела и яростно я развъртя като зъболекар, който се бори с упорит кътник.

Нищо не се случи.

Седанът се плъзна през пазара и започна да набира скорост.

Дани натисна с тяло, като псуваше под нос. Грешка. С пукот като от фойерверки страничната въздушна възглавница се наду право в лицето на Дани и главата му отхвръкна назад от мекия юмручен удар.

Алармената система на колата се включи. Шофьорът наби спирачки.

Дани примигна, като държеше носа си. Изпод пръстите му се стичаше кръв.

На Омаха не му остана време за по-подробен оглед. Посегна покрай брат си и дръпна силно дръжката на вратата. Тя се отвори веднага. Бог да благослови немското автомобилостроене!

Омаха бутна силно брат си и му кресна:

— Излизай!

Замаян, Дани наполовина се претърколи, наполовина падна от задната седалка. Приземиха се на паважа и се изтърколиха на няколко крачки. Намаляващата кола спря малко по-нататък.

Омаха се изправи на крака, като дърпаше Дани с едната ръка, силата му бе подхранена от страха. Бяха само на няколко крачки от входа на пазара.

Но беемвето летеше напред… после задницата му поднесе, когато наби спирачки пред пазара.

Омаха хукна, повлякъл Дани след себе си.

Три врати се отвориха едновременно. Тъмни фигури с маски на лицата изскочиха навън. Пистолети се появиха и уловиха слънцето с излъсканите си метални части. Пушка описа дъга във въздуха.

Омаха стигна до началото на пазара и избута някаква жена, понесла кошница с хляб и плодове. Самуни и фурми се разлетяха високо във въздуха.

— Съжалявам — измърмори той и хлътна в пазара. Дани тичаше по петите му, лицето му бе окървавено от носа надолу. Счупен ли беше?

Тичаха по централната пътека между сергиите. Пазарът се простираше като лабиринт. Тръстикови покриви пазеха големи колички и будки, натоварени с топове коприна и кашмир, кошове нар и ядки, кофи раци и бяла риба в лед, варели туршия и кафе на зърна, букети прясно набрани цветя, хляб, сушено месо. Въздухът пушеше с дима от откритите скари, а от лютите подправки ти се насълзяваха очите. Пътечките между сергиите воняха на кози и пот. Други излъчваха силна сладникава миризма. Тамян и мед.

И в този лабиринт се буташе тълпа хора от целия арабски свят, че и отвъд. Лица с всякакъв цветови оттенък се мяркаха пред погледа, очите широко отворени, някои зад була, повечето — не. Настигаха ги гласове, които им викаха на различни диалекти на арабски, хинду и английски.

Омаха и Дани бягаха през шаренията и суетнята, свръщаха наляво и надясно, после направо. Зад тях ли бяха преследвачите? Или щяха да ги пресрещнат? Можеха само да гадаят. Не им оставаше друго, освен да тичат.

В далечината особените сирени на оманската полиция се извисиха над врявата на тълпата. Идваше помощ… но дали щяха да оцелеят достатъчно дълго, за да се възползват от нея?

Омаха хвърли поглед назад, докато тичаха през един дълъг, прав и тесен базар. В другия му край се появи маскиран стрелец, главата му се въртеше като радар. Лесно беше да го забележиш, защото хората се разбягаха във всички посоки, освобождавайки празно място около него. Той изглежда чу полицията. И неговото време изтичаше.

Омаха не смяташе да го улеснява. Отново повлече Дани и се сляха със забързаната тълпа. Свърнаха зад един ъгъл и хлътнаха в магазинче за плетени кошници и глинени съдове. Облеченият в дълга роба собственик погледна окървавеното лице на Дани и заразмахва настоятелно ръце да се махат, като викаше на арабски.

Без значителни комуникативни умения нямаше да си осигурят убежище тук.

Омаха извади портфейла си и разгъна във ветрило няколко банкноти от по петдесет риала. Общо десет на брой. Продавачът сведе поглед към ветрилото и примижа с едно око. Да се спазари или да не се спазари? Омаха понечи да си прибере банкнотите, но една ръка го спря.

— Калас! — обяви старецът и им махна да се снишат. Договорено!