Пясъчна буря

Като избърса за пореден път кръвта и дъжда от очите си, Пейнтър огледа водата за някаква заплаха. Неясна тревога, свързана с акули, прекоси мислите му. Особено заради кръвта. Надяваше се бурята да задържи хищниците в дълбокото.

Но не за тези хищници се оглеждаше Пейнтър.

Не се наложи да чака дълго.

Осветен от многото огньове, един джет се появи, описвайки широк кръг.

Пейнтър вдигна ръка и смъкна очилата за нощно виждане на очите си. Потопи се по-дълбоко, така че силуетът му да изпъква възможно най-малко. Светът се разля в зелено и бяло. Огньовете се виждаха като ослепително ярки бели петна, а морето придоби сребрист зеленикав оттенък. Фокусира погледа си върху джета. През очилата за нощно виждане машината се очертаваше рязко на фона на водата, предният фар грееше почти колкото огньовете. Пейнтър превключи на увеличение. Пилотът седеше прегърбен отпред. Зад него беше стрелецът на въртящата се картечница, която можеше да изстрелва по сто патрона в минута.

Пейнтър забеляза още два джета, които обикаляха сред отломките. Бяха започнали отдалеч и постепенно стесняваха кръговете. Някъде от другата страна на горящия кораб се чуха изстрели. Чу се и вик, но бе прекъснат веднага — за разлика от стрелбата.

Целта на патрулите беше очевидна.

Без оцелели. Без свидетели.

Пейнтър заплува назад към преобърнатата моторница, която плаваше като тапа в бурното море. Наближи и се гмурна под нея. Очилата за нощно виждане бяха непромокаеми. Странно светло изглеждаше морето през тях. Той видя множеството крака, които висяха под преобърнатия скиф.

Промъкна се сред тях и изскочи под лодката. Хората се държаха за планшири и алуминиеви седалки. Бяха само осем. Скрити под моторницата. Кислородът вече се изчерпваше заради учестеното им дишане.

Кара и братята Дан с общи усилия крепяха Клей на място. Дипломантът изглежда до голяма степен се бе възстановил. Капитан Ал Хафи беше заел позиция близо до предното стъкло на моторницата. Също като двамата си подчинени, той беше съблякъл пустинната си униформа и беше останал само по гащета. Съдбата на четвъртия фантом оставаше неизвестна.

Мините бяха избухнали точно когато моторницата се бе ударила във водата. Ударната вълна ги беше отхвърлила встрани, преобръщайки малката лодка. Всички бяха получили дребни наранявания. В последвалата паника Пейнтър и Корал им помагаха да се пъхнат под моторницата, докато навсякъде около тях валяха горящи отломки. Преобърнатата лодка им осигуряваше надеждно укритие от търсещи очи.

Корал прошепна в ухото му:

— Изпратила ли е разчистващ екип?

Пейнтър кимна.

— Остава ни само да се надяваме, че бурята ще съкрати търсенето.

Вой на двигател се приближи, утихваше и се засилваше, докато моторницата и нейните скрити пътници се издигаха и падаха с движението на вълните. Накрая звукът рязко се засили. Джетът явно бе свърнал успоредно на моторницата и яздеше същата вълна.

Пейнтър бе обзет от лошо предчувствие.

— Всички под водата! — нареди той. — Докато преброите до трийсет!

Изчака, за да се увери, че всички са се подчинили. Корал изчезна последна. Пейнтър пое дълбоко дъх, после…

Картечна стрелба разтърси алуминиевия корпус на моторницата. Оглушително. Като градушка с размери на топки за голф върху ламаринен покрив. Само че не беше градушка. От толкова близко разстояние няколко куршума пробиха двойния корпус на лодката.

Пейнтър се гмурна. Два заблудени куршума изсъскаха през водата. Гледаше как другите се държат под скифа, ръцете протегнати нагоре, пръстите впити до болка. Пейнтър се надяваше скоростта на куршумите да бъде убита от двойния корпус и съпротивлението на водата.

Видя как една от траекториите се стрелва на сантиметри от рамото му.

Задържа дъха си, докато стрелбата спря, после изплува нагоре. Воят на джета все още се чуваше твърде близо. Изтрещя гръмотевица и алуминиевият корпус завибрира като камбана.

Омаха изплува до него, последван от другите, когато нуждата от кислород надви страха им. Никой не каза нищо. Всички се вслушваха в рева на двигателя, готови да се гмурнат отново при необходимост.

Ревящият джет се приближи още повече и се блъсна в единия борд на скифа.

Ако се опитат да го преобърнат… да използват граната…

Огромна вълна повдигна лодката и скритите под нея пътници. Джетът се удари по-силно в моторницата, подметна от бурята. Ядна ругатня се чу отвън. Двигателят зарева помощно и започна да се отдалечава.

— Бихме могли да се възползваме от този джет — прошепна Омаха, наврял нос в ухото му. — Двамата. Остана ни по един пищов, нали така?

Пейнтър го погледна намръщено.

— И после какво? Нали ще си преброят джетовете! Там някъде има главен кораб, нещо бързо. Ще ни настигнат преди да сме усетили.

— Не ме разбра — настоя Омаха. — Не ти говоря за бягство. Идеята ми е да върнем джета, откъдето е дошъл. Да се промъкнем под прикритие. Да освободим Сафиа.

Пейнтър трябваше да признае, че на Омаха не му липсва смелост. Твърде жалко, че същото не можеше да се каже и за здравия му разум.