Пилето

Неговото училище беше бедно и не разполагаше с автобуси, затова Пилето ходеше на училище с колелото. Един ден се чупих и отидох с него. Мизерна работа. Учениците се качват и слизат по външни стълби — такива, като за бягане от пожар. И непрекъснато си крадат нещата от шкафчетата. Учителите им — братя християни. С дълги черни пол и като на свещениците, само че на шиите им стърчат колосани лигавничета; смахната пасмина, типове, които са искали да станат свещеници, но или са били тъпи, или не им е държал задникът.

А как смърдеше това училище! Все едно, че беше огромна фабрика за сперма. Няма ли момичета, така е, страшна воня. Пилето казваше, че във влажни дни миришело толкова лошо, че ти трябвала газова маска.

Да не говорим как обядваха — въртят се в кръг като затворници, кога ги изкарат да вземат въздух. А братята стоят в средата като звероукротители. Ако ти се примоча или нещо друго, трябва да вземеш пропуск. Пет пропуска — едни такива дървени — за повече от триста души. Въртят се ония ми ти ученици с чантичките за храна, ядат и се стискат да не пикаят.

Пилето беше започнал сам да си произвежда пропуски, за да влиза в библиотеката по време на обеда. Беше изрязал отвътре една книга и в нея си слагаше сандвичите. Тоя номер беше минавал три месеца, но точно преди великденската ваканция го бяха хванали. Един от братята го издебнал в библиотеката и го хлопнал изотзад по главата. Пилето хвърлил по него книги, сандвичи, всичко и хукнал по ония външни стълби. Изхвърлиха го, разбира се. И той се прехвърли в училището в Ъпър Мериън, да си довърши годината сред нормални хора. Сега, мислех си, ще се отвори на момичета и на всичко, но той все повече откачаше. Всички ученици взеха да му викат Пиле. Ама той вече наистина приличаше на пиле.

Измършавя още повече и ребрата му стърчаха, като че са счупени. Изпънал шия напред, а очите му така се въртят, сякаш са откачени от орбитите — ще речеш, не се спират върху нищо. Аз обаче зная, че всичко вижда, въпреки че уж не гледа. Ами времето! Пилето, дявол знае как, винаги познаваше времето. Вестникът пише, че ще вали, а Пилето вика — няма да вали. И се оказва прав.

През лятната ваканция се хванахме на работа като кучкари. Пилето съвсем се беше ошашавил вече с неговите канарчета. Стоим прави отзад на камиона с ония големи мрежи, а Пилето все за канарчетата говори: колко яйца имало в това гнездо, коя птичка вече се е научила да си лющи семето и прочие. Изобщо не го търси.

На другата година не се виждахме с Пилето много често. Аз се занимавах е лека атлетика, хвърляне на диск, борба, влязох и в училищния отбор. Пилето не се интересуваше от спорт. На него птици му дай.

Предпоследната година, щом навърших седемнайсет, записах се в щатската гвардия. Исках да се науча да стрелям с пушки, с пистолети и други такива. Всеки четвъртък вечер ходехме да се обучаваме на плаца на гвардията. Понякога Пилето идваше с мен. Сядаше на пейките и ни гледаше. На мен ми бяха зачислили една стара карабина „Спрингфилд“ и аз веднага се научих да я разглобявам. Страшно копеле — войник и патриот, няма що. Виках си: дано ми падне случай да изкормя няколко от жълтичките япончета, преди да е свършила цялата дандания.

По същото време започнах да ходя с Луси. Тя беше един от главните викачи на училището — ония, дето при състезания дават тон на другите какво да крещят; адски тъпа, учеше в търговския. Един ден седя на училищния паркинг в колата на Хиг и се натискам с Луси; и точно в тоя момент Пилето се дотърколва на своя велосипед. Вече сме предпоследна година, а той още върти това скапано колело, с него се беше снабдил, след като се простихме с нашите велосипеди в Уайлдуд, когато се Опитахме да ги продадем. Ако го подкараш по-бързо от три мили в час, ще се разпадне. Само Пилето можеше да кара такова чудо; дори не го заключваше на велосипедните стойки. Само го закрепваше на тях. Та кой ще открадне такова колело? Във всеки случай друго колело на стойките не можеше да се види; те са правени през двайсетте години, когато на училище се е ходело с велосипеди. Пилето — вали не вали — всеки ден се мъкнеше на училище с това колело. Кажете, какво да го правиш такъв човек?

Та идва Пилето с колелото и се заговаряме за изпитите. Много от предметите, които учехме, съвпадаха, защото и двамата бяхме в общообразователния отдел. Луси нещо оглежда Пилето. Тя май изобщо не знаеше, че с него сме приятели. За нея аз бях големият сваляч Ал, борец и футболист, човек, за когото можеше да се крещи.

Пилето започна да говори за своите канарчета. Всички в училище знаеха, че той вече има около сто канарчета. Веднъж беше донесъл от тях в час по химия за изучаване на кръвта им, а по физика беше построил летящ модел, който наистина работеше — един щур орнитоптер. Дори пишеше за тях по литература. Страшен маниак. Аз все още се интересувах по малко от гълъби, но неговото не се траеше. Бях ходил у тях да видя птичарниците му, но това беше почти същото, както той идваше с мен на учебния плац.

Просто бяхме свикнали един с друг, иначе друго не ни свързваше.