Пилето

Пилето взе да разправя за някакво канарче, което научил да лети с тежести, вързани на краката. Така то тежало почти три пъти повече от нормалното и въпреки това хвърчало. Шампион по вдигане на тежести в птичия свят. Започнал да обучава това нещастно канарче още щом се излюпило. Луси каза нещо в смисъл, че това е жестокост, и Пилето й хвърли бърз, беглив поглед и една почти незабележима усмивка — да не излезе, че не й обръща внимание. Но Луси загрява много бавно и никога не може да долови такова нещо.

Пилето беше толкова изтънял, че почти прозираше. Беше към края на май, та носеше риза с къси ръкави, под която се очертаваха изхвръкналите му ребра. Изобщо, добиваше все по-невъзможен вид. В цялото училище само той носеше такава дълга коса — тя затулваше очите му и въпреки това никога не си даваше труд да я отметне назад. Как не се спъваше с тая коса!

Докато разговаряхме, той описваше малки кръгчета с колелото. Аз седя в колата и подпъхвам ръка към Лусиния чатал. Тя ту стяга, ту отпуска мускулите си. Луси имаше страхотно силни крака. Можеше да подскочи и от раз да направи шпагат. Това беше коронният й номер като викачка. Как само го правеше — шапката да ти падне!

Най-после Пилето си тръгна. Тогава Луси взе да ме разпитва за него. Обяснявам й, че сме съученици от прогимназията. Тя поотваря крака, вече е готова… Мисля да я заведа в парка зад училището. Знам там много готино място под един мост. Цялото е осеяно с презервативи. Луси залепва уста върху моята и ми удря един език, после се отпуска на облегалката.

— Той да не би да е по другата част? — казва тя. — Вижда ми се нещо като хомисексуалист.

Бога ми, така го рече, „хомисексуалист“!