Пир за врани

— И ние се натъкнахме на няколко онзи ден. — Намериха ги съгледвачите на Адам Марбранд, увиснали с почернели лица от клоните на една киселица. Телата бяха съблечени до голо и между зъбите на всеки беше тикната киселица. Рани нямаше никой — явно се бяха предали. Силния глиган беше кипнал от яд и се закле люто да отмъсти на всеки, който дръзва да убива воини като прасета сукалчета.

— Може да са били разбойници — отвърна сир Давен, щом Джайм му го разказа. — Или не. Още се навъртат банди северняци наоколо. А и тези лордове на Тризъбеца може да са сгънали коляно, но според мен сърцата им още са… вълчи.

Джайм хвърли поглед към двамата си скуайъри, които се мотаеха край мангала и се преструваха, че не слушат. Луис Пайпър и Гарет Пийдж бяха синове на речни лордове. Бяха започнали да му допадат и щеше да му е противно, ако се наложеше да ги даде на сир Илин.

— Въжетата намекват за Дондарион според мен.

— Твоят Господар на мълнията не е единственият, който може да връзва клуп. Не ме карай да почвам за лорд Берик. Той е ту тук, ту там, навсякъде, но щом пратиш хора след него, се стапя като лятна роса. Речните лордове му помагат, изобщо не се съмнявам в това. Проклет лорд, вярвай ми. Един ден чуеш, че е умрял, на другия ти разправят, че не може да бъде убит. — Сир Давен остави чашата си. — Съгледвачите ми съобщават за огньове нощем по високите места. Смятат, че са сигнални огньове… все едно сме опасани с кръг от наблюдатели. А и в селата се виждат огньове. Някакъв нов бог…

„Стар е“.

— Торос е с Дондарион, дебелият мирски жрец, дето пиеше с Робърт. — Златната му ръка лежеше на масата. Джайм я докосна, загледан в блясъка й на светлината на въглените. — Ще се справим с Дондарион, ако се наложи, но първо е Черната риба. Би трябвало да разбира, че каузата му е безнадеждна. Опита ли се да преговаряш с него?

— Сир Риман се опита. Отиде до портите на замъка полупиян и се разфуча, взе да сипе закани. Черната риба се появи на бойниците, колкото да каже, че няма да хаби чисти думи по мръсни хора. И заби една стрела в задника на коня му. Животното се вдигна на задните си крака, Фрей падна в калта, а аз само дето не се попиках от смях. Ако аз бях в замъка, щях да пратя стрелата в лъжливото гърло на Риман.

— Ще си сложа нагърленик, като преговарям с тях — отвърна Джайм с крива усмивка. — Смятам да му предложа щедри условия. — Ако успееше да приключи с тази обсада без кръвопролитие, нямаше да се каже, че е вдигнал оръжие срещу дома Тъли.

— Можеш да опиташ, братовчед. Но се съмнявам, че думите ще ни донесат победа. Трябва да щурмуваме.

До неотдавна Джайм безспорно щеше да настоява за същото. Знаеше, че не може да стои тук две години и да чака Черната риба да се предаде от глад.

— Каквото и да направим, трябва да е бързо. Мястото ми е в Кралски чертог, при краля.

— Знам. Не се съмнявам, че сестра ти има нужда от тебе. Тя защо отпрати Кеван? Мислех, че ще го направи Ръка.

— Той не прие. — „Не беше сляп като мен“.

— Кеван трябваше да е Гарантът на Запада. Или ти. Не че не съм благодарен за честта, нали, но чичо ни е два пъти по-голям от мен и има опит в командването. Надявам се да разбира, че не съм молил за това.

— Разбира.

— Церсей как е? Красива, както винаги?

— Лъчезарна. — „Сприхава“. — Златна. — „Фалшива като шутовско злато“. Предната нощ бе сънувал, че я заварва да се чука с Лунното момче. Беше убил шута и беше пръснал зъбите на сестра си със златната си ръка, точно както Грегър Клегейн бе направил с горката Пия. В сънищата си Джайм винаги имаше две ръце: едната бе от злато, но си действаше също като другата. — Колкото по-скоро приключим с Речен пад, толкова по-скоро ще мога да се върна до Церсей. — А какво щеше да прави след това — представа си нямаше.

Поговори още час с братовчед си, преди Гарантът на Запада да реши да си тръгне. След като си отиде, Джайм нахлузи златната си ръка, заметна се с кафявия плащ и излезе да обиколи между палатките.

В интерес на истината, харесваше му този живот. Сред войниците се чувстваше по-уютно, отколкото в кралския двор. А и хората му като че ли също се чувстваха уютно с него. Край един огън трима стрелци му предложиха парче от заека, който бяха хванали. При друг един млад рицар го попита за съвет коя е най-добрата защита срещу бойния чук. Край реката погледа как две перачки се бутаха в плитчините, яхнали раменете на двама войници. Момичетата бяха полупияни и полуголи, смееха се и се дърпаха за навитите наметала, окуражавани от десетина зяпачи. Джайм заложи медна звезда за русата, яхнала Раф Сладура, и загуби, след като двамата цопнаха в тръстиките.