Пир за врани

— Станал е набожен. Но изборът не е негов. Майката на лейди Амерей е от Дари. Чичо ни е решил, че ще помогне на Лансел да спечели народа на Дари.

— Как, като ги ебе ли? Знаеш ли защо наричат Ами Портата? Вдига си портикула за всеки рицар, който припари наблизо. Лансел да си намери някой оръжейник да му направи рогат шлем.

— Няма да се наложи. Братовчед ни заминава в Кралски чертог да положи клетва като меч на Върховния септон.

Сир Давен едва ли можеше да изглежда по-изумен дори Джайм да му беше казал, че Лансел е решил да стане шутовска маймуна.

— Не е истина! Майтапиш се с мен. Портата сигурно е по-ужасна, отколкото съм чувал — да го докара момчето до това.

Когато Джайм се сбогуваше с лейди Амерей, тя плачеше тихичко за разтрогнатия си брак и в същото време се оставяше на Лайл Крейкхол да я утешава. Сълзите й не го притесниха толкова, колкото твърдите погледи на близките й из двора.

— Надявам се, че не се каниш и ти да полагаш клетвите, братовчед. Фрей са много докачливи с брачните договори. На твое място не бих държал да ги разочаровам отново.

Сир Давен изсумтя.

— Ще се оженя и ще си спя с белката, не бой се. Знам какво стана с Роб Старк. Но по това, което ми разправя Едвин, няма да е зле да си избера някоя, която не е разцъфтяла още, иначе сигурно Уолдър Черния ще ме е изпреварил. Обзалагам се, че е качвал Ами Портата, поне три пъти. Може би това обяснява набожността на Лансел и настроението на баща му.

— Видял си се със сир Кеван?

— Да бе. Мина оттука на път за Запада. Помолих го да ни помогне да вземем замъка, но Кеван не искаше и да чуе. Беше намръщен и мълчеше. Много учтив, но леден. Заклех му се, че изобщо не съм искал да ме правят Гарант на Запада, че тази чест се полага на него, а той заяви, че изобщо не се сърди на мен, но от тона му как да разбереш? Стоя три дни и не знам дали ми каза и три думи. Да беше останал, щях да се възползвам от съвета му. Приятелите ни Фрей нямаше да посмеят да тормозят сир Кеван, както изтормозиха мен.

— Разкажи ми.

— Кое по-напред? Докато аз правех овни и обсадни кули, Риман Фрей вдигаше бесилка. Всеки ден призори извежда Едмур Тъли, слага клупа на шията му и заплашва да го обеси, ако замъкът не се предаде. Черната риба му обръща внимание колкото на шутовска игра, тъй че вечер лорд Едмур си го прибират. Жена му е с дете, знаеш ли?

Не знаеше.

— Едмур е спал с нея след Червената сватба?

— Спал е с нея по време на Червената сватба. Рослин е малка сладурана, изобщо не прилича на белка. И си го обича Едмур, колкото и да е странно. Первин ми разправя, че се молела за дъщеря.

Джайм помисли за миг.

— Роди ли му се син, на лорд Уолдър Едмур няма да му трябва повече.

— Точно така го виждам и аз. Добрият ни чичо Ем… мм, лорд Емон де… той значи иска Едмур да го обесят веднага. Присъствието на един Тъли като владетел на Речен пад го тормози почти колкото възможността да се роди още един. Всеки ден ме моли да накарам сир Риман да обеси Тъли, все едно как. Междувременно лорд Гавен Уестърлинг ме дърпа за другия ръкав. Черната риба държи лейди жена му в замъка, с трите му сополиви дечица. Негово благородие се бои, че Тъли ще ги убият, ако Фрей обесят Едмур. Една от тях е малката краличка на Младия вълк.

Джайм май беше срещал Джейни Уестърлинг, макар че не помнеше как изглежда. „Трябва наистина да е хубава, за да е струвала цяло кралство“.

— Сир Бриндън няма да посегне на деца. Черната риба не е чак толкова черна — увери той братовчед си. Вече започваше да схваща защо Речен пад още не е паднал. — Кажи ми за разположението на силите ви.

— Замъка сме го обкръжили добре. Сир Риман и Фрей са на север от Повален камък. На юг от Червена вилка е лорд Емон със сир Форли Престър и останалото от старата ти войска, и речните лордове, които минаха на наша страна след Червената сватба. Навъсена пасмина, да ти кажа. За нищо не ги бива, освен да си седят в шатрите и да се мръщят. Моят лагер е между реките, срещу рова и главната порта на Речен пад. Вдигнахме бараж през Червена вилка, под замъка. Манфрид Тиса и Рейнард Тигъра държат отбраната му, тъй че никой да не може да се измъкне с лодка. Дал съм им и мрежи, да ловят риба, с нея се храним.

— Можем ли да принудим замъка да се предаде от глад? Сир Давен поклати глава.

— Черната риба е изгонил всички безполезни гърла и е опоскал околностите. Има запаси да изхрани хора и коне поне за две години.

— А ние как сме с провизиите?

— Докато в реките има риба, няма да измрем от глад, макар че не знам как ще храним конете. Фрей мъкнат храна и фураж от Близнаците, но сир Риман твърди, че нямал достатъчно да дава и на нас, тъй че се налага сами да търсим фураж. Половината хора, които пращам за храна, не се връщат. Някои дезертират. Други ги намираме да зреят по дърветата, с въжета на шиите.