Пир за врани

— Пийни. Виното ще те успокои. Така. Хайде още малко. Сега спри да ревеш и ми кажи защо си тук.

Отиде цялата гарафа вино, докато кралицата най-сетне успя да изтръгне цялата тъжна история от устата на лейди Фалайс. След като я чу, не знаеше да се смее ли, или да плаче.

— Двубой — повтори тя. „Никой ли няма в Седемте кралства, на когото да може да разчита човек? Аз ли съм единствената във Вестерос с капка ум в главата?“ — Казвате ми, че сир Балман е предизвикал Брон в двубой?

— Той каза, че ще е п-п-просто. Пиката е р-рицарско оръжие, каза, а Б-брон не е истински рицар. Балман каза, че ще го свали от коня и ще го довърши, докато лежи д-долу з-зашеметен.

Брон не беше истински рицар, вярно. Брон беше кален в битките убиец. „Твоят кретен съпруг сам си е подписал смъртната присъда“.

— Страхотен план. Позволено ли ми е да попитам какво се обърка?

— Б-брон заби пиката си в гърдите на горкия к-к-он на Балман. Балман, той… счупи си краката, когато конят падна. Пищеше толкова жално…

„Наемниците не знаят жалост“, можеше да й каже Цердей.

— Помолих ви да уредите ловна злополука. Някоя отклонила се стрела, падане от кон, побеснял глиган… толкова много начини има човек да загине в горите. Нито един от тях не включва пики.

Фалайс все едно не я чу.

— Когато се опитах да изтичам при Балман, той… той… ме удари в лицето. Накара милорд д-да п-признае. Балман викаше за майстер Френкен да се погрижи за него, но наемникът, той… той… той…

— Да признае? — Това изобщо не се хареса на Церсей. — Вярвам, че нашият храбър сир Балман си е държал езика зад зъбите.

— Брон заби кама в окото му и ми каза да се махам от Стоукуорт, преди да е залязло слънцето, защото и с мен щял да направи същото. Каза, че щял да ме пусне на г-г-гарнизона, ако някой поиска да ме има. Когато заповядах да го задържат, един от рицарите му имаше наглостта да каже, че трябвало да направя както каза лорд Стоукуорт. Той го нарече лорд Стоукуорт! — Лейди Фалайс се вкопчи в ръката на кралицата. — Ваше величество трябва да ми даде рицари. Сто рицари! И стрелци с арбалети, да си върна замъка. Стоукуорт е мой! Те няма да ми позволят дори да си събера дрехите! Брон каза, че вече са дрехи на жена му, всичките ми к-коприни и кадифета.

„Парцалите ти са най-малката ми грижа“. Кралицата издърпа пръстите си от лепкавата й хватка.

— Помолих ви да духнете една свещ, за да ми помогнете да опазя краля. Вместо това вие изляхте гърне с адски огън върху нея. Вашият безмозъчен Балман намеси ли името ми в това? Кажете ми, че не е.

Фалайс облиза устни.

— Той… болеше го, краката му бяха счупени. Брон каза, че ще прояви милост, но… Какво ще стане сега с бедната ми м-м-айка?

„Ще умре, предполагам“.

— Ти какво мислиш? — Лейди Танда все едно си беше умряла вече. Брон никак не й приличаше на човека, който ще се престарава в грижите си за една стара жена със счупено бедро.

— Трябва да ми помогнете. Къде да отида сега? Какво ще правя? „Би могла да се ожениш за Лунното момче — едва не отвърна Церсей. — Той не е чак толкова голям глупак като покойния ти съпруг“. Не можеше да рискува с война на самия праг на Кралски чертог, не и сега.

— Сестрите на мълчанието винаги с радост приемат вдовици. Животът им е мирен, живот на молитва и самовглъбение, и на добри дела. Носят утеха на живите и мир на мъртвите. — „И не говорят“. Не можеше да държи жена, която ще тръгне из Седемте кралства да разправя опасни приказки.

Фалайс се оказа глуха за здравия разум.

— Всичко, което направихме, беше в служба на ваше величество. „Горди с верността си“. Вие казахте…

— Помня. — Церсей се усмихна насила. — Ще останете с нас, милейди, докато намерим начин да ви върнем замъка. Позволете ми да ви сипя още чаша вино. Ще ви помогне да заспите. Уморена сте и сърцето ви боли, вижда се. Горката ми, мила Фалайс. Хайде изпий го, ето така.

Докато гостенката й се наливаше, Церсей отиде до вратата и повика слугините. Каза на Доркас да й намери лорд Кибърн и да го доведе веднага при нея. Джослин Суифт изпрати в кухните.

— Донеси хляб и сирене, месеник и ябълки. И вино. Жадни сме. Кибърн дойде преди храната. Лейди Фалайс междувременно бе изпила още три чаши и вече почваше да клюма, макар да се събуждаше от време на време, колкото да изхлипа. Кралицата отведе Кибърн настрана и му каза за глупостта на сир Балман.

— Не мога да позволя Фалайс да разнася приказки из града. Скръбта й ще свидетелства в нейна полза. Още ли ви трябват жени за вашата… работа?

— О, да, ваше величество. Кукловодките доста се изтощиха.

— Тогава я вземи и прави с нея каквото намериш за добре. Но щом слезе в черните килии… трябва ли да казвам повече?

— Не, ваше величество. Разбирам.

— Добре. — Кралицата отново надяна усмивката на лицето си. — Мила Фалайс, майстер Кибърн е тук. Той ще ти помогне да си починеш.

— Ох — въздъхна уморено Фалайс. — Ох, добре.

Щом вратата се затвори, Церсей си наля и изръмжа:

— Обкръжена съм от врагове и кретени.