Пир за врани

Церсей не обичаше да мисли за Сенел. „Отплати се за добротата ми с измяна“. Санса Старк беше сторила същото. Както и Мелара Хедърспун, и дебелата Джейн Фарман, когато трите бяха момичета. „Изобщо нямаше да вляза в онази шатра, ако не бяха те. Изобщо нямаше да позволя на Маги Жабата да вкуси бъдещето ми в капка кръв“.

— Много ще се натъжа, ако предадеш доверието ми, Таена. Няма да имам друг избор, освен да те дам на лорд Кибърн, но знам, че ще плача.

— Никога няма да ви дам повод за плач, ваше величество. Ако го сторя, само кажете и сама ще се предам на Кибърн. Искам само да съм близо до вас. Да ви служа, както пожелаете.

— И каква награда очакваш за тази служба?

— Нищо. Ще съм щастлива, ако мога да ви задоволя. — Таена се превъртя на хълбок, маслинената й кожа лъсна на светлината на свещта. Гърдите й бяха по-едри от тези на кралицата и увенчани с големи зърна, тъмни като рог. „По-млада е от мен. Гърдите й не са започнали да увисват“. Церсей се зачуди какво ли ще е, ако целуне друга жена. Не лекичко по бузата, обичайната вежливост сред благородните дами, а истинска целувка, в устата. Устните на Таена бяха много пълни. Зачуди се какво ли ще е да засмуче гърдите й, да накара жената от Мир да легне на гръб, да разтвори краката й и да я използва, както би я използвал мъж, както Робърт използваше нея, когато го хванеше пиянството, а тя не можеше да го облекчи с ръка или с уста.

Тези нощи бяха най-тежките — когато лежеше безпомощна под него, докато той си взима удоволствието, вмирисан на вино и грухтящ като глиган. Обикновено се смъкваше от нея и заспиваше веднага щом свърши, и захъркваше, преди семето му да е засъхнало по бедрата й. Винаги след това я болеше, беше ожулена между краката и гърдите й боляха от мачкането. Единствения път, когато я накара да се подмокри, бе в брачната им нощ.

В началото на брака им Робърт си беше съвсем привлекателен мъж, висок, силен и здрав, но космите му бяха гъсти и твърди и я драскаха. „От Тризъбеца се върна друг мъж“, мислеше си понякога кралицата, докато я ореше. През първите няколко години, когато й се качеше, тя затваряше очи и си представяше, че е Регар. Не можеше да си представи, че е Джайм — беше твърде различен, непознат. Дори миризмата му не беше както трябва.

За Робърт тези нощи все едно изобщо не се бяха случвали. На заранта не помнеше нищо или поне се опитваше да я убеди в това. Веднъж, в първата година на брака им, Церсей на другия ден изрази недоволството си.

— Нарани ме — оплака се тя.

Той благоволи да се засрами.

— Не бях аз, милейди — отвърна й намусено като момче, хванато да краде ябълкови сладки от кухнята. — Виното беше. Прекалявам с виното. — И за да отмие признанието, посегна за рога си с ейл. Докато го вдигаше към устата си, тя го удари в лицето със своя рог толкова силно, че му счупи един зъб. След години го чу на един пир да разправя на слугинчето как си бил счупил зъба в рицарско меле. „Какво пък, бракът ни си беше меле, тъй че не излъга“.

Всичко друго обаче бяха лъжи. Помнеше какво й е правил през нощта, убедена беше в това. Виждаше го в очите му. Само се преструваше, че забравя — така беше по-лесно, отколкото да приеме срама си. Дълбоко в себе си Робърт Баратеон беше страхливец. С времето набезите му ставаха все по-редки. През първата година я взимаше най-малко веднъж на две седмици; в края се случваше по-рядко от веднъж на година. Но така и не прекрати напълно. Рано или късно винаги идваше нощ, в която се напиваше много и искаше да консумира правата си. Онова, което го засрамваше на дневна светлина, му доставяше удоволствие в тъмното.

— Кралице? — промълви Таена Мериуедър. — Имате странен поглед. Да не би да ви е зле?

— Просто си… спомнях. — Гърлото й бе пресъхнало. — Ти си добра приятелка, Таена. Не съм имала истинска приятелка от…

Нещо изтропа на вратата.

„Пак ли? — Настойчивостта на звука я накара да потръпне. — Да не би други хиляда кораба да са нападнали и нас?“ Загърна се в нощния халат и отиде да види кой е.

— Моля за извинение, ваше величество — каза гвардеецът, — но лейди Стоукуорт е долу, моли за аудиенция.

— В този час? — сопна се Церсей. — Фалайс да не би да си е изгубила ума? Кажете й, че съм си легнала. Кажете й, че хората на Щитовете са избити. Кажете й, че съм стояла будна половината нощ. Ще я видя утре.

Гвардеецът се поколеба.

— Ваше величество, тя е… не е никак добре, ако ме разбирате. Церсей се намръщи. Беше решила, че Фалайс е дошла да й съобщи, че Брон е мъртъв.

— Добре. Ще трябва да се облека. Въведете я и й кажете да ме изчака. — Когато лейди Мериуедър понечи да стане и да дойде с нея, кралицата я спря: — Не, остани. Една от нас поне трябва да си почине. Няма да се бавя.

Лицето на лейди Стоукуорт беше подпухнало, очите й бяха зачервени от плач. Долната й устна беше разкъсана, дрехите — мокри и раздърпани.

— Богове! — възкликна Церсей. — Какво е станало?

Фалайс сякаш не чу въпроса.

— Той го уби! — Гласът й затрепери. — Майко милостива, той… той… — Захлипа и цялото й тяло се разтърси.

Церсей наля вино и й подаде чашата.