Пир за врани

— Колкото и да ми е тъжно, на всички ни се налага да се занимаваме с боклук от време на време — отвърна с отровна вежливост. — Може би имате по-добра идея?

— Само Арбор разполага с достатъчно галери да върне устието на Мандър от железните и да защити братята ми от дългите им кораби по време на прехвърлянето. Моля, ваше величество, пратете вест до Драконов камък и заповядайте на лорд Редвин да вдигне платната веднага.

„Поне намери благоприличие да се помоли“. Пакстър Редвин разполагаше с двеста бойни кораба и два пъти повече търговски караки, гемии за вино, търговски галери и китоловни съдове. Редвин обаче беше вдигнал стана си под стените на Драконов камък и по-голямата част от флотата му бе заета с прехвърляне на войници през залива Черна вода за щурма на островната крепост. Останалата пореше водите на залива Коработрошача на юг, където само присъствието им пречеше на Бурен край да се снабдява по море.

Аурейн Водите настръхна от предложението на сир Лорас.

— Ако лорд Редвин изпрати корабите си, как ще снабдяваме хората си при Драконов камък? Без галерите на Арбор как ще поддържаме обсадата на Бурен край?

— Обсадата може да бъде подновена по-късно, след като… Церсей го прекъсна:

— Бурен край е сто пъти по-ценен от Щитовете, а Драконов камък… докато Драконов камък остава в ръцете на Станис Баратеон, той е като нож в гърлото на сина ми. Ще освободим лорд Редвин и флотата му, когато замъкът падне. — Кралицата стана. — Аудиенцията приключи. Майстер Пицел, две думи, моля.

Старецът се сепна, все едно че гласът й го събуди от някакъв сън за младостта, но преди да успее да отвърне, Лорас Тирел пристъпи напред толкова бързо, че кралицата се уплаши. Тъкмо да извика на сир Озмунд да я защити, когато Рицарят на цветята се смъкна на коляно.

— Ваше величество, позволете ми да превзема Драконов камък. Сестра му покри устата си с шепа.

— Лорас, не!

Сир Лорас пренебрегна молбата й.

— Ще мине половин година или повече, докато Драконов камък се предаде от глад, както го е замислил лорд Пакстър. Дайте ми командването, ваше величество. Замъкът ще бъде ваш до две седмици, дори да се наложи да го съборя с голи ръце.

Никой не беше поднасял на Церсей такъв хубав подарък, откакто Санса Старк бе изприпкала при нея, за да разкрие плановете на лорд Едард. Искрено удоволствие й достави, като видя как пребледня Марджери.

— Вашата храброст ми отне дъха, сир Лорас. Лорд Води, годен ли е някой от новите ни дромони да се спусне в морето?

— „Сладката Церсей“ е готов, ваше величество. Бърз кораб и толкова силен, колкото кралицата, чието име носи.

— Великолепно. Нека „Сладката Церсей“ веднага да отведе Рицаря на цветята до Драконов камък. Сир Лорас, командването е ваше. Закълнете ми се, че няма да се върнете, докато Драконов камък не бъде върнат на Томен.

— Заклевам се, ваше величество. — Той стана.

Церсей го целуна по двете бузи. Целуна и сестра му и й прошепна:

— Имате храбър брат.

Марджери или не намери за нужно да й отвърне, или страхът я беше лишил от дар слово.

Все още оставаха няколко часа до разсъмване. Церсей излезе през кралската врата зад Железния трон. Сир Озмунд тръгна напред с горящия факел, а Кибърн закрачи до нея. Пицел се задъха в усилието си да не изостане.

— Ваше величество… младежите са прекалено дръзки, мислят само за славата на битката и никога за опасностите й. Сир Лорас… планът му е смъртно опасен. Да щурмува стените на Драконов камък…

— …е много храбро.

— …храбро, да, но…

— Не храня никакво съмнение, че нашият Рицар на цветята ще е първият мъж, който ще се качи на бойниците. — „И сигурно първият, който ще падне“. Онзи кучи син с нашареното от лещенка лице, когото Станис бе поставил да държи замъка, не беше някое неоперено турнирно рицарче, а обръгнал в битки убиец. Ако боговете бяха добри, щеше да даде на сир Лорас славния край, за който той явно копнееше. „Стига момчето да не се удави по пътя“. Предната нощ се бе разразила поредната свирепа буря. Дъждът се беше изливал на черни пелени часове наред. „Няма ли да е тъжно това? — разсъди кралицата. — Удавянето е толкова прозаично. Сир Лорас жадува за слава тъй, както истинските мъже жадуват за жени; най-малкото, което боговете могат да направят, е да му дадат смърт, достойна за песен“.

Но каквото и да сполетеше момчето на Драконов камък, кралицата щеше да спечели. Ако Лорас вземеше замъка, Станис щеше да понесе тежък удар и флотата на Редвин можеше да отплава, за да посрещне железните. Провалеше ли се, Церсей щеше да се погрижи той да поеме лъвския пай от вината. Нищо не опетнява един герой повече от поражението. „А ако се върне върху щита си, покрит с кръв и слава, сир Озни ще е тук да утеши скърбящата му сестричка“.

Не можеше да сдържа повече смеха си — той избухна от устните й и отекна по коридора.

— Ваше величество? — Великият майстер Пицел примига и ченето му увисна. — Защо… защо се смеете?

— Ами иначе трябва да плача — отвърна тя. — Сърцето ми се пръска от обич към нашия сир Лорас и неговата доблест.