Пир за врани

— Жал ми беше. И вие щяхте да го съжалите, ако бяхте видели края му. Намерих го при Тризъбеца, привлечен от предсмъртните му викове. Той ме помоли за дара на сетната милост, но съм се заклел повече да не убивам. Вместо това умих пламналото му чело с речна вода и му дадох да пийне вино и отвара за раната му, но усилията ми бяха нищожни и много закъснели. Хрътката умря там, в ръцете ми. Може би сте видели един едър черен жребец в конюшнята ни. Беше неговият боен кон, Странник. Богохулно име. Предпочитаме да го наричаме Плавей, след като бе намерен край реката. Боя се, че притежава нрава на бившия си господар.

„Конят“. Беше видяла жребеца, чула беше как рита, но не беше разбрала. Бойните коне бяха обучени да ритат и хапят. Във война да служат като оръжие, също като мъжете, които ги яздят. „Като Хрътката“.

— Значи е вярно — промълви тя. — Сандор Клегейн е мъртъв.

— Почива в мир. — Старият брат замълча. — Ти си млада, детето ми. Аз съм навъртял четиридесет и четири… което прави два пъти твоите години, мисля. Ще те изненада ли ако научиш, че и аз някога бях рицар?

— Не. Приличате повече на рицар, отколкото на свят мъж. — Изписано беше в гърдите и раменете му, а и в здравата четвъртита челюст. — Защо сте се отказали от рицарството?

— Не съм го избирал. Баща ми беше рицар, както и неговият преди. Както и братята ми, всички до един. Обучаваха ме за бой от деня, в който решиха, че съм достатъчно голям, за да държа дървен меч. Виждах се като един от тях и не се опозорих. Имах и жени, виж, там се опозорих, защото някои взимах силом. Имаше едно момиче, за което исках да се оженя, по-малката дъщеря на дребен лорд, но бях третият син на баща си и нямах нито земя, нито богатство, което да й предложа… само меч, кон и щит. Общо взето — бях тъжен човек. Когато не се биех, пиех. Животът ми беше изписан в червено, в кръв и вино.

— Кога се променихте? — попита Бриен.

— Когато умрях в битката на Тризъбеца. Сражавах се за принц Регар, макар той така и да не знаеше името ми. Не мога да ти кажа защо, освен че лордът, на когото служех, служеше на лорд, който служеше на лорд, който бе решил да подкрепи дракона вместо елена. Ако беше избрал обратното, щях да съм от другата страна на реката. Битката беше кървава работа. Певците искат да повярваме, че само Регар и Робърт са се били сред потока заради една жена, към чиято любов се домогвали и двамата, но те уверявам, и други мъже се биеха, и аз бях един от тях. Получих стрела в бедрото, и още една в ходилото, и коня под мен го убиха, но продължих да се бия. Още си спомням как отчаяно исках да си намеря друг кон, защото нямах пари да си купя, а без кон нямаше вече да съм рицар. Честно казано, само за това мислех. Така и не видях удара, който ме повали. Чух зад гърба си копита и помислих: „Кон!“, но преди да успея да се обърна, нещо се стовари върху главата ми и ме отпрати в реката, където по право трябваше да се удавя… Ала вместо това се събудих тук, на Тихия остров. Старият брат ми каза, че ме изхвърлил приливът, гол както ме е майка родила. Мисля си, че някой ме е намерил в плитчините, смъкнал ми е бронята, ботушите и бричовете и ме е избутал в по-дълбоката вода. Реката е свършила останалото. Всички се раждаме голи, тъй че предполагам е било съвсем в реда на нещата да дойда във втория си живот по същия начин. Десет години изкарах в мълчание.

— Разбирам. — Бриен не разбираше защо й разказва всичко това, нито знаеше какво друго да каже.

— Наистина ли? — Опрял ръце на коленете си, той се наведе към нея. — Ако е тъй, откажи се от това твое търсене. Хрътката е мъртъв, а и все едно, той изобщо не е бил с твоята Санса Старк. Колкото до този звяр, който носи шлема му, ще го намерят и ще го обесят. Войните свършват, а тези разбойници не могат да оцелеят в мир. Рандил Тарли ги излавя от Девичето езеро и Уолдър Фрей от Близнаците, а и този нов млад лорд в Дари, благочестив мъж, който със сигурност ще въдвори ред в земите си. Върни се у дома си, дете. Ти все пак имаш дом, нещо, което мнозина не могат да кажат в тези мрачни времена. Имаш благороден баща, който със сигурност те обича. Помисли за скръбта му в случай, че не се върнеш. Навярно ще му донесат меча и щита ти, след като паднеш. Навярно дори ще ги окачи в залата си и ще ги гледа с гордост… но ако би го попитала, зная, ще ти каже, че би предпочел жива дъщеря вместо разбит меч.