Пир за врани

— Твърде много трупове напоследък. — Старият брат въздъхна. — Гробарят ни не знае отдих. Речни хора, западняци, северняци, всичко се изхвърля тук. Рицари, както и негодници. Заравяме ги един до друг, Старк и Ланистър, Блекууд и Бракън, Фрей и Дари. Това е дългът, който иска от нас реката в замяна на всичките си дарове, и ние правим каквото ни е по силите. Но и жена ще намерим понякога… или още по-лошо — някое малко дете. Това са най-жестоките дарове. — Обърна се към септон Мерибалд. — Надявам се, че ще намериш време да ни опростиш греховете. Откакто разбойниците убиха септон Бенет, няма кой да ни изслуша изповедите.

— Ще намеря време — отвърна Мерибалд. — Дано само греховете ви да са по-хубави от последния път, когато наминах. — Куче излая. — Видя ли? Даже Куче се отегчи.

Подрик Пейн въртеше очи озадачен.

— Нали никой не бива да говори? Да де, не никой. Братята. Другите братя, не вие.

— На всички ни е позволено да нарушим мълчанието, когато се изповядваме — отвърна Старият брат. — Трудно е да говориш за грях с жестове и кимане.

— Изгориха ли септата на Солниците? — попита Хюл Хънт.

— Всичко изгориха в Солниците, освен замъка. Само той беше направен от камък… ама все едно че от лой беше направен, толкова работа свърши на града. На мен се падна да се погрижа за някои от оцелелите. Рибарите ги докараха при мене през залива, след като пламъците изгаснаха и те решиха, че е безопасно да пристанат. Една бедна жена я бяха насилили дузина пъти, а гърдите й… милейди, вие сте облечена в мъжка ризница, тъй че няма да ви спестя тези ужаси… гърдите й бяха разкъсани, дъвкани и изядени като от някой… жесток звяр. Направих каквото можах за нея, макар да беше много малко. Докато умираше, най-тежките й проклятия бяха не за изнасилилите я мъже, нито за чудовището, изяло живата й плът, а за сир Куинси Кокс, който залостил портите си, щом разбойниците нахлули в градчето, и си седял на завет зад каменните стени, докато хората му пищели и умирали.

— Сир Куинси е стар човек — каза кротко септон Мерибалд. — Синовете и зетьовете му са далече или са мъртви, внуците му са още момчета, а и има две дъщери. Какво е могъл да направи сам срещу толкова много?

„Могъл е да се опита — помисли Бриен. — Могъл е да умре. Стар или млад, истинският рицар се е заклел да брани по-слабите от него или да умре“.

— Верни и мъдри думи — каза Старият брат на септон Мерибалд. — Като се прехвърлите в Солниците, не се съмнявам, че сир Куинси ще те помоли за опрощение. Радвам се, че си тук, за да му го дадеш. Аз не можах. — Остави настрана чашата от плавей и стана. — Скоро ще удари камбаната за вечерня. Приятели, ще дойдете ли с мен в септата да се помолим за душите на добрите хора от Солниците, преди да седнем да разчупим хляба и да споделим месото и медовината?

— С радост — отвърна Мерибалд.

Куче изджафка.

Вечерята в септрията беше най-странното ядене, което Бриен бе опитвала, макар че ни най-малко не можеше да се нарече неприятно. Храната беше скромна, но много добра: имаше самуни дъхав, още топъл от фурните хляб, буци прясно бито масло, мед от кошерите на септрията и гъста яхния от раци, миди и поне три различни вида риба. Септон Мерибалд и сир Хюл отпиха от медовината, направена от братята, и заявиха, че е чудесна, а тя и Подрик се задоволиха с още сладък сайдер. Обстановката съвсем не беше мрачна. Мерибалд изрече молитва, преди да се поднесе храната, а докато братята се хранеха на дългите маси върху дървени магарета, един им свиреше на арфа — тихи, сладки за ухото звуци. Когато Старият брат извини музиканта, за да може да хапне, брат Нарбърт и още един проктор почетоха поред от „Седемлъчата звезда“.

Щом четенето свърши, новаците, на които бе възложено да обслужват, прибраха остатъците от храната. Повечето бяха момчета почти на годините на Подрик или по-млади, но имаше възрастни мъже, сред които и едрият гробар, когото бяха видели на хълма — вървеше с непохватната залитаща походка на хром човек. Когато трапезарията се опразни, Старият брат помоли Норбърт да отведе Подрик и сир Хюл до постелите им.

— Нямате нищо против да споделите обща килия, надявам се? Не е голяма, но вярвам, че ще ви е удобно.

— Искам да остана със сир — каза Подрик. — Ъъ… с милейди.

— Какво може да правите с лейди Бриен другаде си е между вас и Седмината — рече брат Нарбърт, — но на Тихия остров мъже и жени не спят под един покрив, освен ако не са женени.

— Имаме няколко скромни колиби, заделени за жените, които ни гостуват, все едно дали са благородни дами, или прости селски момичета — каза Старият брат. — Не се използват често, но ги пазим чисти и сухи. Лейди Бриен, ще ми позволите ли да ви придружа до там?

— Да, благодаря ви. Подрик, иди със сир Хюл. Тук сме гости на светите братя. Под техния покрив — техните правила.