Пир за врани

— Дъщеря. — Очите на Бриен се напълниха със сълзи. — Той заслужава това. Дъщеря, която да може да му пее, да краси замъка му и да му носи внуци. И син заслужава, силен и галантен син, да носи чест на името му. Но Галадон се удави, когато бях на четири, а той на осем, а Алисан и Ариан умряха още в бебешката люлка. Аз съм единственото дете, което боговете му опазиха. Грозотилото, негодно нито за син, нито за дъщеря. — И тогава всичко се изля от душата на Бриен, като черна кръв от рана: предателствата и годежите, Ронет Червения и неговата роза, лорд Ренли и танцът му с нея, облогът за девичеството й, горчивите сълзи, които проля, когато нейният крал се ожени за Марджери Тирел, рицарският бой при Горчивия мост, многоцветният плащ, с който толкова се беше гордяла, сянката в кралския павилион, издъхващият в ръцете й Ренли, Речен пад и лейди Кейтлин, пътуването по Тризъбеца, двубоят с Джайм сред горите, Кървавите глумци, Джайм с неговия вик: „Сапфири!“, Джайм в къпалнята в Харънхъл и парата, вдигаща се от тялото му, вкусът на кръвта на Варго Хоут, когато отхапа ухото му, мечата яма, скачащият върху пясъка Джайм, дългата езда до Кралски чертог, Санса Старк, клетвата, която даде на Джайм, клетвата й пред лейди Кейтлин, Клетвопазителя, Дъскъндейл, Девиче езеро, Дик Чевръстия и Краклоу, и Шепотите, мъжете, които беше убила…

— Трябва да я намеря — завърши тя. — И други я търсят, всички искат да я пленят и да я продадат на кралицата. Трябва да я намеря първа. Обещах на Джайм. Клетвопазител, така нарече той меча. Трябва да се опитам да я спася… или да умра.

ЦЕРСЕЙ

— Хиляда кораба!? — Кафявата коса на момичето беше разрошена и невчесана, а светлината на факлите придаваше руменина на бузите й, все едно че бе дошла от мъжка прегръдка. — Ваше величество, на това трябва да се отговори сурово. — Последната й дума прокънтя от гредите и отекна в заглъхналата Тронна зала.

Седналата на високия стол под Железния трон Церсей стисна зъби. „Трябва. Тя смее да ми каже трябва“. Досърбя я да зашлеви през лицето момичето на Тирел. „Трябва да е на колене и да ме моли за помощ, а тя си позволява да казва на законната си кралица какво трябва да направи“.

— Хиляда кораба ли? — изхъхри сир Харис Суифт. — Разбира се, че не е вярно. Никой лорд не командва хиляда кораба.

— Някой уплашен глупак ги е преброил двойно — съгласи се Ортън Мериуедър. — Или пък знаменосците на Тирел ни лъжат, раздуват бройката, за да не помислим, че бездействат.

Факлите на задната стена мятаха дългата бодлива сянка на Железния трон до средата на залата. Другият й край се губеше в мрак и Церсей почти усещаше как сенките се сгъстяват около нея самата. „Враговете ми са навсякъде, а приятелите ми са безполезни“. Трябваше само да огледа съветниците си, за да се увери в това: само лорд Кибърн и Аурейн Водите изглеждаха будни. Другите бяха вдигнати от леглата от пратениците на Марджери с тропане по вратите им и стояха разчорлени и объркани. Нощта бе тъмна и тиха. Замъкът и градът спяха. Борос Блънт и Мерин Трант като че ли също спяха, макар и прави. Дори Озмунд Черно котле се прозяваше. „Не и Лорас обаче. Не и Рицарят на цветята“. Стоеше зад малката си сестричка като бледа сянка, с дългия меч на кръста.

— Дори да са половината, това все пак прави петстотин кораба, милорд — изтъкна Води на Ортън Мериуедър. — Само Арбор разполага с достатъчно сила по море, за да се противопостави на толкова голяма флота.

— А вашите нови дромони? — попита сир Харис. — Дългите кораби на железнородените не могат да устоят пред нашите дромони, нали? „Чукът на крал Робърт“ е най-могъщият боен кораб в цял Вестерос.

— Беше — отвърна Води. — „Сладката Церсей“ няма да му отстъпва по мощ, щом бъде завършен, а „Лорд Тивин“ ще е два пъти по-голям и от двата. Но засега са готови едва половината и никой не е напълно комплектован. А дори когато бъдат готови и екипирани, численото превъзходство ще е много срещу нас. Обикновените дълги кораби са малки в сравнение с нашите галери, вярно, но железнородените разполагат и с по-големи съдове. „Великият кракен“ на лорд Бейлон и бойните кораби на Железния флот са направени за боеве, не за пиратски набези. По скорост и сила са равни на нашите по-малки бойни галери и повечето са с по-добри екипажи и капитани. Железните прекарват целия си живот в морето.

„Робърт трябваше да прочисти Железните острови, след като Бейлон Грейджой се вдигна срещу него — помисли Церсей. — Съкруши флотата им, опожари градовете им и срути замъците им, но след като ги повали на колене, ги остави да се вдигнат отново. Трябваше да направи още един остров от черепите им“. Това щеше да направи баща й, но Робърт така и нямаше куража, нужен на един крал, ако се надява да поддържа мира в кралството си.

— Железните не са дръзвали да нападат Предела, откакто Дагон Грейджой седеше на Престола от Морски камък — заяви тя. — Защо ще го правят сега? Какво им е вдъхнало кураж?