Пир за врани

— По-малката сестра — напомни й Джайм. — А Тай ще получи Речен пад, по-голяма награда от Дари.

— Отровна награда. Домът Дари е свършил по мъжка линия, Домът Тъли не е. Онзи тъпак сир Риман слага клуп на шията на Едмур, но няма да го обеси. А на Рослин Фрей пъстърва й расте в корема. Внуците ми няма да са в безопасност в Речен пад, докато има и един жив наследник на Тъли.

Джайм знаеше, че е права.

— Но ако Рослин роди момиче…

— …може да се ожени за Тай, стига старият лорд Уолдър да се съгласи. Да, мислила съм за това. Но едно момче е също толкова възможно и малката му пишка може да обърка нещата. А ако сир Бриндън преживее обсадата, може да е склонен да си иска Речен пад… или в името на младия Робърт Арин.

Джайм помнеше малкия Робърт от Кралски чертог — на четири години още сучеше от гърдата на майка си.

— Арин няма да доживее да остави потомство. А и защо на владетеля на Орлово гнездо ще му трябва Речен пад?

— Защо на човек с гърне злато му трябва още едно? Хората са алчни. Тивин трябваше да даде Речен пад на Кеван, а Дари — на Ем. Щях да му го кажа, ако си беше направил труда да ме попита, но кога баща ти се е съветвал с някой друг, освен с Кеван? — Въздъхна дълбоко. — Не виня Кеван за това, че иска по-безопасно място за сина си, забележи. Познавам го достатъчно добре.

— Какво иска Кеван и какво иска Лансел, изглежда, са различни неща. — Разказа й за решението на Лансел да се откаже от жена, земи и титла, за да се бие за Святата вяра. — Ако още искате Дари, напишете на Церсей и си изложете каузата.

Лейди Джена махна пренебрежително с чашата в ръка.

— Не, този кон избяга от двора. Ем си е набил в острата глава, че ще управлява Речните земи. А Лансел… мисля, че това трябваше да го видим отдалече. Живот в бран на Върховния септон не е много по-различен от живот, отдаден на краля, в края на краищата. Боя се, че Кеван ще е бесен. Толкова бесен, колкото беше Тивин, когато на теб ти се завъртя в главата да облечеш бялото. Кеван поне си има Мартин за наследник. Може да го ожени за Ами Портата на мястото на Лансел. Седемте да ни спасят дано. — Леля му отрони въздишка. — Като стана дума за Седемте, защо Церсей разрешава Вярата отново да се въоръжи?

Джайм сви рамене.

— Сигурен съм, че си има причини.

— Причини? — Лейди Джена изруга грубо. — Дано само да са основателни причините й. Мечовете и Звездите притесняваха дори Таргариените. Завоевателя дори е стъпвал на пръсти с Вярата, за да не му се опълчат. А когато Егон умрял и лордовете се вдигнали срещу синовете му, двата ордена са били в ядрото на бунта. Повечето набожни лордове ги подкрепили, а и мнозина от простолюдието. Крал Мегор накрая се принудил да плаща за тях. Плащал по златен дракон за главата на всеки непокорен Син на Воина и по сребърен елен за череп на Беден брат, доколкото помня историята. Хиляди били избити, но още толкова върлували из кралството, докато Железният трон не убил Мегор и крал Джеерис не се съгласил да даде опрощение на всички, които оставят мечовете си.

— Забравил съм го повечето — призна Джайм.

— И ти, както и сестра ти. — Отпи отново от виното си. — Вярно ли е, че Тивин се е усмихвал на погребалния лафет?

— Гниеше на лафета. От това устата му се изкриви.

— Само това? — Обяснението му като че ли я натъжи. — Казват, че Тивин никога не се усмихвал, но се усмихваше, когато се ожени за майка ви и когато Ерис го направи своя Ръка. Когато Тарбек Хол се нахвърли на лейди Елин, коварната кучка, Тиг твърдеше, че и тогава се усмихвал. И се усмихваше на раждането ви, Джайм, с очите си го видях. Ти и Церсей, розовички и прекрасни, еднакви като две зърна грах в котлето… е, освен между краката. А какви дробове имахте!

— Чуйте рева ни. — Джайм се ухили. — Още малко и ще ми кажеш колко обичал да се смее.

— Не. Тивин мразеше смеха. Твърде много хора беше чувал да се смеят на дядо ви. — Джена се намръщи. — Уверявам те, този шутовски фарс, наречен „обсада“, никак нямаше да го развесели. Как смяташ да го приключиш, след като вече си тук?

— Договаряне с Черната риба.

— Няма да стане.

— Мисля да му предложа добри условия.

— За условията трябва доверие. Фрей избиха гости под покрива си, а ти… не искам да те обидя, скъпи, но все пак уби един крал, когото се беше заклел да браниш.

— И ще убия и Черната риба, ако не се подчини. — Тонът му прозвуча по-грубо, отколкото искаше, но не беше в настроение да търпи да му хвърлят в лицето Ерис Таргариен.

— Как, с езика си ли? Може да съм стара и дебела, но нямам извара между ушите, Джайм. Нито Черната риба. Празните закани няма да го сплашат.

— Ти какво би ме посъветвала?

Леля му сви рамене.

— Ем иска да отсекат главата на Едмур. Виж, за това може и да е прав. Сир Риман стана за посмешище с тая негова игра на бесенка. Трябва да покажеш на сир Бриндън, че заплахите ти имат зъби.

— Убийството на Едмур може да втвърди решимостта му.