Пир за врани

— И аз я взех за рицар — отвърна по-старият, докато обръщаше пъстървата.

Ако Бриен беше мъж, щяха да я наричат едра; за жена беше грамадна. Страшилище беше думата, която най-често бе чувала в живота си. Беше широка в раменете и още по-широка — в бедрата. Краката й бяха дълги, ръцете — яки. Дланите й бяха големи, ходилата — огромни. И беше грозна, отгоре на всичко, с луничаво конско лице и зъби, които изглеждаха прекалено големи за устата й. Нямаше защо да й напомнят всичко това.

— Милостиви господа — каза тя, — да сте виждали по пътя тринайсетгодишна девица? Има сини очи и кестенява коса, и може би е в компанията на едър мъж с червендалесто лице, на около четирийсет години.

Късогледият странстващ рицар се почеса по главата.

— Не си спомням за такава девица. Що за коса ще да е това, кестенява?

— Кафеникавочервена — обади се по-старият. — Не сме я виждали.

— Не сме, милейди — рече по-младият. — Хайде, слезте и елате при нас, рибата е почти готова. Гладна ли сте?

Гладна беше, и още как. Но и уморена беше, а скитащите рицари се радваха на лоша слава. „Странстващият рицар и рицарят разбойник са двете страни на един меч“, гласеше поговорката. Тия двамата обаче не изглеждаха много опасни.

— Мога ли да чуя имената ви, милостиви господа?

— Имам честта да бъда сир Крейгтон Дългия клон, за който пеят певците — каза онзи с дебелия корем. — Сигурно ще да сте чували за подвизите ми на Черна вода. Спътникът ми е сир Илифер Бедняка.

И да имаше песен за Крейгтон Дългия клон, Бриен не я беше чувала. Имената не й говореха повече, отколкото знаците по оръжията. На зеления шлем на Крейгтон се виждаше само кафявата горна част от герб и дълбока щръбка, оставена от бойна брадва. На този на сир Илифер се виждаше триъгълник в злато и хермелин, макар всичко по него да намекваше, че боядисаното злато и хермелин са единствените, които е познавал през живота си. Трябваше да е някъде към шейсетте, с мършаво тясно лице под качулката на покритата с кръпки груботъкана мантия. Отдолу беше с плетена ризница, но желязото бе нашарено с ръждиви петна като лунички. Бриен беше с цяла глава по-висока и от двамата, а и с по-добър кон а оръжие отгоре на това. „Ако ме е страх от такива, по-добре да си сменя меча с куки за плетене“.

— Благодаря ви, милостиви господа — отвърна тя. — С радост ще споделя пъстървата ви.

Скочи на земята, разседла кобилата и я напои, преди да я върже да пасе. Бронята, щита и дисагите струпа под един бряст. Пъстървата вече се беше опекла, хрупкава. Сир Крейгтон й подаде една и тя седна и почна да яде.

— Запътили сме се за Дъскъндейл, милейди — каза й Дълъг клон, локато отваряше пъстървата си с пръсти. — Добре ще е да яздите с нас. Пътищата са опасни.

Бриен сигурно можеше да му поразкаже повече за пътищата, отколкото би искал да знае.

— Благодаря ви, сир, но нямам нужда от закрилата ви.

— Настоявам. Един истински рицар трябва да закриля нежния пол.

Тя докосна дръжката на меча си.

— Това ще ме закриля достатъчно, сир.

— Мечът е добър само колкото мъжа, който борави с него.

— Боравя с него достатъчно добре.

— Ваша воля. Няма да е вежливо да споря с дама. Ще ви заведем по живо — по здраво до Дъскъндейл. Трима души заедно пътуват по-безопасно от един.

„Бяхме трима, когато тръгнахме от Речен пад, но Джайм загуби ръката си, а Клеос Фрей — живота си“.

— Конете ви няма да могат да издържат с моя. — Кафявият скопец на сир Крейгтон беше стара дръглива кранта с влажни очи, а конят на сир Илифер изглеждаше почти умрял от глад.

— Конят ми служи съвсем добре на Черна вода — настоя сир Крейгтон. — Че то аз там какво клане му ударих, а и десетина откупа спечелих. Милейди знае ли го сир Хърбърт Болинг? Е, повече няма да го видите. На място го посякох. Затрещят ли мечовете, сир Крейгтон Дългия клон никога няма да го намерите отзад.

Спътникът му се изсмя сухо.

— Крейг, я зарежи. Такива като нея нямат нужда от такива като нас.

— Такива като мен? — Бриен не разбра какво иска да каже.

Сир Илифер посочи с кривия си кокалест пръст щита й. Макар боята да се беше напукала и да се лющеше, знакът се виждаше ясно: черен прилеп на поле, раздвоено косо, сребърно и златно.

— Носите щит на лъжец, на който нямате право. Дядото на дядо ми е помогнал да убият последния Лотстон. Оттогаз никой не е дръзвал да показва тоя прилеп, черен като делата, които са го родили.

Щитът беше същият, който сир Джайм бе взел от оръжейната на Харънхъл. Бриен го бе намерила в конюшнята с кобилата си, с още много други неща — седлото и такъмите, шлема, кесии със злато и сребро и свитък пергамент, много по-ценен от парите.

— Загубих своя щит — обясни тя.

— Един истински рицар е единственият щит, от който се нуждае една девица — важно заяви сир Крейгтон.

Сир Илифер не му обърна внимание.