Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

— Много вероятно. Ако спреш да мислиш за това, което все още се случва на планетата. Но какво всъщност е представлявало мястото преди? Твърде малко е за град, а сградите от своя страна са твърде големи.

— Машините отдавна са изчезнали, но аз имам чувството, че това може да е било някаква мина. Онези хълмове отсреща са твърде равномерни, за да имат естествен произход. Тук вероятно са се помещавали жилищните и административни помещения, а големите сгради сигурно са служели за складове. Всички са унищожени от бомбандировки. А хората — избити…

— Не! Не всички. Няма ли голяма вероятност нашите туземци да са наследници на тези хора? Малкото оцелели? Иначе защо ще наричат една изоставена мина Свещено Място?

— Възможно е, но няма начин да разберем със сигурност. Може просто да са открили тези руини и без да знаят нищо за тях да ги обожествяват заради внушителните им размери. Вероятно Равн може да ни каже.

— Съмнявам се. И не мислиш ли, че е време да се върнем и да проверим дали се е свестил?

— Да, тук вече огледахме. Ако го заварим в безсъзнание, не е необходимо да му показваме, че сме идвали. Все още имаме нужда от съдействието му.

Равн ги посрещна буден и със свиреп поглед. Категорично отказа да продължи преди да се е стъмнило. Обзелата го омраза показваше, че знае къде са били — но беше безсилен да направи каквото и да било. Остана неподвижно седнал, докато се смрачи. После стана и без да каже дума, се запъти към равнината. Можеха само да го последват. Мина половината нощ, докато заобиколят Свещеното Място и отново се върнат към хълмовете. Поспаха няколко часа и призори отново тръгнаха.

Рано на четвъртия ден спряха до един поток, за да напълнят манерките си. Брайън се вкамени с полупълна манерка в ръка и погледна нагоре. Лиа забеляза движението и понечи да каже нещо, но той й махна да мълчи.

— Чакай малко. Не се оглеждай и не привличай вниманието върху себе си. Вече не сме сами. Някъде пред нас има хора, предполагам, че са зад онези дървета, над склона.

— Приятелски настроени ли са?

— На тази планета? Нищо подобно. Мога да си представя само една причина да се крият край пътя ни. Това е засада, приготвена специално за нас.

— Какво ще правим?

— Нищо, освен че ще ги почакаме да се покажат и да разкрият намеренията си. Ако ще имаме неприятности, по-добре е да ги посрещнем на открито, където можем да се защитаваме по-добре…

Изведнъж Брайън я бутна и тя видя как откъм дърветата полетя нещо тъмно. Беше дълго копие, което се заби в земята пред тях, почти пред краката на Равн. Той изквича от страх.

— Е, струва ми се, че разкрихме намеренията им. — Лиа посочи към фигурите, които заизлизаха иззад дърветата. — Изглеждат съвсем като хората на Равн, а ние знаем какво представляват те. Знам, че не се нуждаеш от съветите ми, но не би ли искал да извършиш някакво насилие преди да са се приближили? — Опита се думите й да прозвучат игриво, но не успя да скрие напрежението в гласа си. Гледката на бавно приближаващите, въоръжени с копия мъже я ужасяваше. Откак бяха кацнали на тази планета, навсякъде се сблъскваха с насилие.

— Застани зад това дърво, тук не могат да те достигнат — каза Брайън и се наведе, за да вземе контейнера с перкусионни гранати. Нападащите вече бяха близо, на върха на склона и бавно настъпваха, като размахваха копия и крещяха обиди. Брайън си приготви една граната и зачака да се приближат още. За момент като че ли се установи някакво равновесие. Точно тогава Равн се разкрещя:

— Аз съм Равн! Идвам да ви помогна!

Той скочи в плиткия поток и с крясъци го прецапа. Брайън понечи да го подгони, но се върна. Беше твърде късно, за да го спре. Равн се втурна по склона, махайки с ръце.

— Двама са, крият се там, зад мен — убийте ги, аз ще помогна! Те пипаха метал, имат машини! Видях ги. Трябва да се убият!

Думите му накараха копиеносците отново да пристъпят напред, а гласовете им се извисиха. Видяха огърлицата и гривната му, разбраха, че е Равн и щяха да се подчинят…

Изведнъж откъм хълма се появиха дим и пламъци и между дърветата засвистяха шрапнели. Равн бе подхвърлен във въздуха и, вече мъртъв, се строполи настрана. Чу се оглушителна експлозия. В последвалата тишина отекна воят на оттеглящите се ловци. Когато Брайън се хвърли на земята, поваляйки и Лиа със себе си, втора експлозия събори няколко дървета и изпочупи клоните в гората над тях. Този път той дочу отекващ гръм в равнината зад тях и погледна нататък. Видя брониран танк, застанал до потока. Дългото му оръдие, сочещо в тяхна посока, изчезна в облак от дим и пламъци. Третият снаряд попадна още по-високо в гората — там, където се бяха скрили ловците.

Стрелбата бе прекратена така внезапно, както бе започнала. Тревистият склон бе пуст, като се изключи трупа на Равн. Ловците си бяха отишли. Без видима цел танкистът размърда оръдието напред-назад, после танкът се завъртя на място и се заотдалечава, вдигайки облаци прах с веригите си.