Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)

Обърна се, за да погледне обратно към каньона и за първи път видя тъмната колона. Беше не по-висока от четири фута и се намираше на около десет ярда от задната стена. Бавно пристъпи към нея, заобиколи я, а после я докосна. Беше метална, от някаква сплав, поизносена от времето, с леко потъмняла повърхност. По нея нямаше никакви знаци и той нямаше никаква представа за евентуалните й функции. Можа да я одраска с върха на ножа си — остави светла линия по заобления й връх. Прибра оръжието си в ножницата и усети как в гърдите му се надига гняв.

— Какво е това? — изрева с всичка сила той. — Какво означава всичко това?

Думите му отекнаха в каменните стени и затихнаха. В долината отново се възцари тишина.

Шестнадесет Тайната на черната колона

Обзет от безсилие и ярост, Брайън ритна тъмната колона. Резултатът беше само глух тътен и остра болка в крака му.

— Много впечатляващо, Брайън — каза си на глас. — Разумна реакция на интелигентен човек. По-добре ли се чувстваш? Сега, след като се отърва от гнева си и имаш болка в крака за доказателство — не е ли време да обмислиш малко този проблем? Време е. Най-напред — какво знаеш? Да започнем с точка първа — той вдигна пръст. — Механизираната армия излезе от тази долина. Няма съмнения относно това. Следите, които последвах, водят до това място. Нямаше отклонения или други пътища. Което води до заключение номер две — машините трябва да са дошли оттук, от този край на каньона, от мястото, на което в момента стоя. Стените и земята изглеждат солидни — но може и да не са. Ще бъдат проверени. Но какво ще кажеш за един подробен оглед на тази колона? Тя е изкуствена, направена е от метал и вероятността да има нещо общо с цялата работа, е сто към едно. Следователно, номер три — изследването на колоната става първо в списъка.

Нещо тормозеше мислите му. Какво? Да, какво се бе случило, когато бе ритнал колоната — освен болката в крака, нямаше ли и нещо друго? Но какво? Да, разбира се — бе прозвучала сякаш е куха, издавайки по-скоро звън, отколкото глух звук при ритника.

Брайън извади ножа си и го обърна. Хвана го за острието и почука по купола на колоната, където бе одраскал метала. Чу се глух звук. Но когато я удари по-надолу, тя силно иззвъня. Наистина беше куха!

Което веднага повдигна втори въпрос: дали това не беше куха обвивка, под която се криеше нещо? Твърде възможно. Трябва да потърси начин да я отвори и да проникне вътре.

Прокара пръсти надолу по стената й — беше съвсем гладка. Коленичи, за да изследва долната част, а после легна, за да огледа основата. Не беше ли това около основата цепнатина? Натисна с върха на острието и то влезе под метала! Наистина имаше цепнатина — обкръжаваща цялата основа. Въпреки, че колоната беше като че ли вкопана в каменната повърхност, изглежда имаше някаква външна обвивка, която лежеше върху скалата. Докато се изправяше, нещо привлече погледа му, някакъв сребрист проблясък, на около фут от земята.

Драскотина в метала.

Внимателното изследване разкри, че драскотината е причинена от нещо, което е било поставено в отвор с дължина около два сантиметра — отвор около който бе отбелязан кръг.

— Глава на винт! Изглежда точно като голям винт! А винтовете са направени, за да бъдат развивани.

Единствения инструмент, с който разполагаше, беше ножът му — той трябваше да свърши работа. Пъхна острия му връх в каналчето и натисна дръжката надолу. Нищо не се случи. Натисна по-силно. Почувства как мускулите му се издуват от напрежение, а острието на ножа се огъва. Можеше да се счупи. Нямаше значение. Още по силно…

Със силно скърцане кръглото парче метал се завъртя почти на сантиметър. Прекара пръсти по колоната и усети, че леко се е подало навън — ръбът му вече не прилепваше към повърхността. Веднъж задвижено, то се завъртя по-леко. Отново и отново — докато главата стана ясно видима и Брайън видя блестящата резба зад нея. Сега вече можеше да върти с пръсти. Накрая го извади, пусна го на земята и погледна в дупката. Не видя нищо, освен мрак. Но винтът трябва да е имал някаква функция. Дали е прикрепял нещо на мястото му? И какво?

Вдигна ножа, за да го пъхне в отвора, но се замисли. Би било много по-мъдро да си размърда мозъка, вместо да опитва слепешката. Каква е била функцията на тази запушалка? Дали е запушвала отвор, под който има някакви уреди за управление? Възможно, но доста съмнително. Може би задържаше външната тръба на мястото й? Това изглеждаше много по-вероятно.

Наведе се, натисна с острието на ножа в основата на металната колона и успя да го подпъхне малко. После дръпна нагоре. Движеше се!

С няколко тласъка Брайън успя да пъхне острието докъдето беше възможно — около сантиметър навътре. Освободената от болта тръба сега би трябвало се движи нагоре-надолу. Остави ножа на мястото му и клекна, за да обгърне с ръце широката около фут колона. И така, притискайки я с всички сили към себе си, той бавно заизправя краката си.