Плът

Тя обгърна с ръка раменете му, приближи се към него и го целуна. Стояха в галерията от колони на ресторанта, а момчето на паркинга въобще не се забелязваше. Наоколо всъщност не се забелязваше никой. Джейсън я задържа. Усети горещия влажен дъх върху устните си и набъбналите й гърди, докато коремът й се търкаше в неговия. Започваше да се възбужда. Знаеше, че и тя го усеща. Тя се изви и се отърка у него. Той плъзна ръка по гърба й. През материята на роклята усещаше единствено гладкостта на кожата й. Не напипа дори ластик на талията. Погали стегнатия й задник.

Сети се за Дана и се почувства гузен. За теб го правя, помисли си той.

Как ли пък не — почти я чу да му се сопва. В момента си възбуден, копеле такова!

Е, кой може да ме издаде, мина му през главата. Дана дори може да е мъртва.

Не мисли за това. Божичко!

Някаква кола се приближи към входа на ресторанта и ги принуди да се отлепят един от друг. Джейсън хвана Силия за ръката и попита:

— Искаш ли да се усамотим някъде?

— Непременно.

— Знам едно закътано местенце.

— Колкото по-закътано, толкова по-добре — одобри тя и залитна към него. Изкриви глезена си и изпищя. — Олеле… По дяволите! Чакай малко!

Изхлузи обувките с висок ток. Като се стараеше да не прегъва колене, се наведе и ги взе. Джейсън не можеше да откъсне поглед от прилепналата към задника й рокля. Само мисълта за Дана го възпря да не я погали. Силия се изправи с обувки в ръка.

— Даже когато си трезвен, е трудно да вървиш с такива обувки — отбеляза тя.

— Искаш да кажеш, че не си трезва ли?

— Не напълно — тя изговори думите бавно и педантично. — Но не съм и съвсем пияна — ухили се. — А ти как си?

— Малко съм отнесен.

Стигнаха до неговата кола. Той отвори дясната врата, помогна на Силия да влезе и заобиколи. Вътрешната лампичка светна, когато отвори шофьорската врата. Ръката на Силия бе преметната през гърба на седалката и опъваше роклята върху гърдите й. Зърната й стърчаха. Лявата му ръка лесно си проправи път през цепката на дрехата. Като се изключи еластичния бинт около коляното, кракът й бе напълно оголен. Краищата на бинта висяха от вътрешната страна на краката й. Хубава гледка ще се открие, ако краищата се отместят още малко надясно, помисли си Джейсън.

Силия се ухили, сякаш знаеше какво си мисли.

— Ще влизаш ли?

— Да.

Той се настани зад волана и затвори вратата. Светлината угасна. Джейсън успя някак да напъха ключа в стартера и да запали.

Усети ръката на Силия върху врата си. Галеше го.

— Напрегнат ли си? — попита тя.

— Мъничко — отвърна той, докато отдалечаваше колата от бордюра.

— Защо? — не спираше да говори тя и масажираше вратните мускули. — Не аз те притеснявам, нали?

— Май е повече от вълнение, отколкото от нерви.

— М-м-м.

Но и от нерви също, помисли си той. Боже! Въобще не ставаше както бе планирал. Възнамеряваше да я напие и тази част от плана бе изпълнена. Беше си направо пияна. Но не бе възнамерявал да изпита чувства. Той изпълняваше роля в налудничавия план на Роланд за спасението на Дана. Това бе всичко. Роля. Да се прави на заинтересован и впечатлен, докато я тъпче с хубава храна и доста къркане. За да я направи после напълно безпомощна.

Тя е точно такава, каквато я исках, помисли си той.

Но аз не съм.

Започна от момента, когато я видя. Хрумна му, че Дана никога не е изглеждала толкова привлекателна. Чувствайки се като предател, той се опита да изхвърли мисълта от главата си. През цялата вечер обаче непрекъснато ги сравняваше и Дана все губеше. Силия бе далеч по-красива от Дана, изслушваше го, опитваше се да вникне в думите му. Не беше самонадеяна. Далеч по-остроумна от Дана, тя го прекъсваше от време на време. Но дори най-язвителните й бележки бяха добронамерени и нямаха нищо общо със злобата, която често правеше сарказма на Дана циничен. Притежаваше топлина и мекота, които напълно липсваха у другото момиче.

Докато вечеряха, с изненада откри, че Силия все повече и повече го привлича. И се чувстваше отровен от вина. Сякаш предаваше Силия, защото я използваше по този начин. Предаваше и Дана, след като искаше да я смени със Силия.

— Светофарът…

… Е червен, помисли си той. Но бе прекалено късно, за да спре, и затова прекоси кръстовището.

Ръката на Силия се дръпна от врата му.

— По-добре да се съсредоточиш върху шофирането. Ако те спрат в това състояние…

— Права си.

До следващото кръстовище той често поглеждаше в огледалото за обратно виждане.

— Добре ли си? — попита тя.

— Да.

— За какво мислиш?

— За теб.

— За мен, разбира се. Поразен си от моята красота и чар.

Джейсън се усмихна и повтори:

— Красота и чар.

— И си опиянен от нетърпение.

— Доста си проницателна.

— Но кажи наистина — има ли връзка с Дана?

Джейсън усети как нещо в гърдите му подскочи.

— Двамата бяхте неразделни. Изведнъж тя изчезва от хоризонта и се появявам аз. Говори ли ти се за това? Искам да кажа — не е някакъв номер, за да си я върнеш или да я накараш да ревнува, нали?

Точно номер си беше.

Почувства се благодарен на тъмнината, понеже не се виждаше сгорещеното му лице, което вероятно бе алено.