Плът

— Дай ми кибрита, за да постеля одеялото.

— Ще ми е нужен, за да намеря тоалетната.

Извади кибрита от джоба и запали клечка. Очите го заболяха от светлината. Силия премигна.

Подаде й кибрита и се отправи към нишата в далечния край на бара, където бяха тоалетните. Внимателно заобиколи масичката. Клечката започваше да пари пръстите му и затова я загаси. С протегнати напред ръце опипваше пространството и се придвижваше бавно напред.

Зад гърба му Силия запали нова клечка. Бързо премина разстоянието до нишата и се обърна назад. Силия стоеше по средата между входната врата и барплота и гледаше надолу към одеялото. Залитна и почти падна, когато се наведе да го вдигне. С една ръка го разгъна. Много бавно приближи клечката кибрит до лицето си и я духна. Изчезна.

Джейсън се взираше в тъмнината в очакване да се запали нова клечка. Такова нещо не се случи. Най-накрая се обърна и продължи напред като се опираше по стената. Откри вратата към мъжката тоалетна. Завъртя дръжката, влезе и запали осветлението.

Седнал на тоалетната чиния, Роланд му се ухили.

Деветнадесета глава

— Как върви? — осведоми се шепнешком Роланд.

Джейсън поклати глава.

Роланд посочи разтворените му панталони:

— От това предполагам, че не си сам.

— Тя е тук — отвърна Джейсън. Затвори ципа и затегна колана. Облегна се на вратата, пое дълбоко въздух и разтърка лицето си. — Започвам да се колебая, Ро.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя е симпатично момиче. Гадно е така да я използваме.

— Искаш да помогнеш на Дана, нали?

— Разбира се. Нямаше да съм тук, ако не исках. Но идеята е глупава. Какви са шансовете този тип да се появи тази вечер тук?

— Бил е тук снощи — напомни му Роланд. — И попадна на добра плячка. Защо тогава да не се върне и да опита пак?

— Звучи налудничаво.

— Когато се появи, ще го сгащим.

Джейсън пак поклати глава. Оттласна се от вратата и отиде да пусне водата в мивката.

— За да не ни чуе — обясни той.

— Къде е тя?

— Близо до входната врата. Постилаше одеялото.

Джейсън наплиска лицето си с бода, избърса се с предницата на ризата си и отново се облегна на вратата.

— Накърка ли я? — попита Роланд.

— Напълно.

— Чудесно.

— Чувствам се като отрепка.

— Нищо няма да й се случи.

— Ако оня тип дойде…

— Ще го хванем. И той ще ни отведе при Дана.

— Силия ще разбере, че съм я използвал, ако оня наистина се появи.

— Какво ти пука? Нищо не може да направи. Не си я отвлякъл или нещо такова. Дошла е тук доброволно.

— Не е имала предвид, че ще бъде използвана като примамка.

— Голяма работа. Е, може и да се стъписа. Но ти пък ще си намерил Дана. Струва си, нали?

— Предполагам.

Роланд стана.

— Най-добре да отидем там — реши той и спря водата. — Няма да е гот, ако нашият човек побегне с нея, докато седим тук и плещим. Ти иди при нея, но тихичко. Мълчи си. За да успеем, тя трябва да е сдала.

— Беше бая намотана, когато я оставих.

— Възбудена ли беше?

— Да. И доста нервна.

— Ако е будна — начукай я. Това би трябвало да я поуспокои. Веднага щом заспи, ела пак тук. Няма да е особено подходяща примамка, ако се навърташ наоколо.

— Не знам — продължаваше да се колебае Джейсън.

— К’во не знаеш?

— Цялата тази работа не ми харесва. Май най-добре да я прибера вкъщи.

— Не ставай глупак.

— Ро, тя е симпатяга. Харесвам я.

— И си готов ей така да зарежеш Дана?

Джейсън направи гримаса, все едно го е свил стомаха. Фразата му подейства, помисли си Роланд. „Да зарежеш Дана.“

— Ще отида да видя какво става — промърмори Роланд.

Направи му знак да се отмести, загаси осветлението и бавно завъртя топката на вратата. Езичето се дръпна съвсем безшумно. При отварянето пантите не издадоха никакъв звук. Ухили се. Бе помислил за всичко. По-рано, когато отвори заключената врата с помощта на ножа, смаза бравата и пантите.

Стъпките от босите му крака по дъсчения под не се чуваха. Долавяше стъпките на Джейсън зад гърба си, но те не бяха особено шумни. Като прокара ръка по стената, откри вратата към трапезарията и спря.

Джейсън постави ръка на рамото му.

Светлината в тоалетната преди малко пречеше на Роланд да вижда в тъмнината. Освен сивите участъци около прозорците, всичко изглеждаше черно. Заслуша се, но единствено долавяше собственото си сърцебиене и тежкото дишане на Джейсън. Звучеше сякаш току-що е приключил спринтово надбягване. Дъхът му миришеше на алкохол.

Роланд се изви настрани и опря гръб в касата на вратата. Напипа ризата на Джейсън и леко го дръпна. Джейсън мина покрай него и тръгна към помещението.

Всичко върви чудесно, помисли си Роланд.

Надяваше се Силия да е будна. Искаше Джейсън да я начука. Ако почнат да го правят, щеше да се приближи и да гледа. Нямаше много да се види, но щеше доста да се чуе. А останалото можеше да си го представя. Вчера на Търговската алея добре я огледа. Нея и приятелката й — онази, хубавата.