Плът

Най-скъпа Алисън,

Аз съм презряна отрепка, червей, негодник. Напълно оправдано ще е да се изплюеш върху настоящето послание и да изхвърлиш цветята в най-близката тоалетна. Ако все още четеш, искам да ти кажа, че не си в състояние да ме презираш повече, отколкото аз самият се презирам.

Няма извинение за поведението ми в петък вечер. Злобно и детинско беше от моя страна да се появи в заведението на Габи с Трейси. Какво мога да добавя? Бях заслепен от обида след твоя отказ и изпитвах желание да те накажа. Глупава, отвратителна постъпка. Мога да те уверя обаче, че номерът ми бе върнат тъпкано. Колкото и да съм те изтормозил, уверявам те, че самият аз се изтормозих повече.

Искам също така ясно да разбереш, че Трейси не представлява интерес за мен. Единствената причина да я изведа бе да ни видиш и се надявах да ме изревнуваш. Въобще не се интересувам от нея. Макар и да ти е трудно да повярваш (заради заслужената й репутация и твоето убеждение, че освен за секс не мисля за нищо друго) не сме се отдавали на никакви интимности. Дори не я целунах за лека нощ на раздяла.

Снощи прекарах сам и окаян в апартамента си. Мечтаех да бъда с теб, но ме беше срам да звънна или да дойда. През цялото време мислех за теб. Представях си как изглеждаш, как звучи гласът ти, как се смееш. Припомних си всички хубави мигове, които сме прекарали заедно, не само секса (въпреки, че не можех и за него да не се сетя — особено колко е хубаво, когато сме плътно един до друг, сякаш слети в едно). Известно време дори зяпах снимките ти в годишните фотоалбуми на университета. Но бе непоносимо да наблюдавам застиналите изображения и да си мисля, че е възможно да съм те загубил завинаги.

Сънувах те. Сънувах, че влизаш в стаята, сядаш на леглото и хващаш ръката ми. В съня се разплаках и ти казах, че съжалявам. Обясних ти, че никога не съм възнамерявал да те нараня, че те обичам и ще направя всичко, за да ми простиш. Ти не каза нищо, но се наведе и ме целуна. В този момент се събудих. Никога не съм съжалявал така, че се будя, както тогава. Възглавницата беше мокра от сълзите ми. (Давам си сметка, че вероятно ти звучи сантиментално, но искам да знаеш всичко, независимо колко смущаващо изглежда на дневна светлина.)

В момента е три часа сутринта. След съня станах и седнах на пишещата машина, за да научиш какво чувствам. Знам, че нямам право да се надявам да ми простиш лесно. Сънят беше една фантазия. Отразяваше мечтите на изстрадал човек. Съзнавам, че поведението ми спрямо теб бе грубо и противно и вероятно предпочиташ никога вече да не ме видиш. Ако е така — не бих те упрекнал.

Ако не искаш повече да сме заедно, вероятно ще се наложи да се науча да живея без теб. Няма да имам друг избор, освен да се измъкна с едно бодване тук, вляво. (Забрави, че съм го казал. Не смятам, че съм чак толкова отчаян, макар мрачни мисли от този род да минават през главата ми.)

Може и да не ти дам това писмо. Нищо чудно да го изгоря. Не знам.

Липсваш ми, Алисън. Искам да бъда в състояние да оправя нещата. Да върна времето в четвъртък следобед, когато започнах цялото това глупаво, отвратително поведение. Но животът не е устроен по този начин. Няма как да накараш лошите неща да изчезнат, независимо от силното си желание.

Обичам те.

Моля се да не ме мразиш.

Окаян съм без теб, но знам, че аз съм виновният и заслужавам подобни мъки.

Ако това е краят — значи е краят.

Бъди щастлива, Алисън.

С цялата ми любов,

Евън